Читаем Избраниците полностью

Отново стисна устната на Сара с една ръка, докато вдигаше плика с книгите.

— Сега обаче имам среща. Трябва да вървя.

Тръгна с бързи, широки крачки и повлече Сара към страничната уличка, където беше паркирал колата си. Тя нямаше друг избор, освен да го придружи. Той бе висок и много силен.

Когато стигнаха колата, той отвори задната врата, хвана момичето за косата и се взря в лицето му. Тази близост пропъди всички вредни мисли от главата й.

— Хайде, мила — подкани я той. — Каляската ни чака.

Сетне я удари с все сила с глава в челото.

Преди да изпадне в безсъзнание, на Сара й мина една прозорлива мисъл. На нощната си масичка тя държеше тефтерче, в което записваше подобни умотворения. Някои от последните бяха свързани със секса — задъхани размисли за една част от битието, която още не беше изпитала, но знаеше, че й предстои да опознае. Повечето бяха перифразирани реплики на Саян, но тя използваше и собственото си въображение, а също размишляваше върху неща, чути по телевизията или прочетени в някое не съвсем неприлично списание.

Бележникът беше скрит, но не твърде добре. След смъртта й родителите й щяха да го намерят и да разберат, че случилото се тази вечер е било предопределено.

* * *

Нина не знаеше тези подробности, но описа именно това събитие. Когато разказа каквото й бе известно, вдигна чашата си и я пресуши на един дъх. Чашата на Занд оставаше недокосната.

— Четирима свидетели твърдят, че са видели Сара на пейката между 19:12 и 19:31. Описанията им за мъжа до нея са от рода на „Обикновен, може би висок“, „Мамка му, не знам“ и „Ами, к’во да ви кажа, няк’ъв мъж“. Нямаме никакви данни за възрастта или цвета на косата му, макар че двама свидетели твърдят, че бил белокос, а други двама — че бил рус. Двама казват, че носел дълго палто, един — че бил със спортно яке. Никой не е видял кога са тръгнали, макар че наоколо е имало стотици хора. Ако мъжът е прекарал известно време в книжарницата, преди да я заговори, никой не го е забелязал там. Един свидетел видял кола с неопределени цвят и марка в най-близката пряка. Възможно е да е преместил някой контейнер, за да скрие номерата — това е доста хитро, макар че, за да го направи, трябва да е бил дяволски самоуверен. Всеки е могъл да върне контейнера на мястото му, освен това там паркирането е забранено. В 20:15 колата вече я нямало.

Бащата пристигнал в 21:07. Спрял на обичайното място и зачакал. Тъй като нито дъщеря му, нито Саян Уилямс се появили, той отишъл в ресторанта. Там му казали, че в заведението не са влизали лица, отговарящи на описанието, но имали отказана резервация на името на Уилямс. Той се обадил на майката на другото момиче и научил, че вечерята била отменена в последния момент поради повреда на колата им. Автомобилът е проверен, но не може да се каже със сигурност, че е повреден умишлено.

Майкъл Бекър поискал да говори с момичето.

Накрая тя му казала, че Сара й оставила съобщение да не тревожат татко й. Щяла да убие времето и да се яви на обичайната среща. Той обиколил цялата улица, но не открил и следа от дъщеря си. Накрая стигнал до книжарницата на „Барнс и Нобъл“ и видял дискмена под пейката. Апаратът със сигурност е неин, защото името й е било изписано на него и защото той лично й го е купил. Вътре имало диск на любимия й състав. Била окачила техен постер на стената в стаята си. Бекър веднага се обадил в шерифството, на полицията, а също и на своя агент, което е малко странно. Сигурно си е помислил, че дъщеря му може да е загазила с ченгетата. Обадил се на жена си и й заръчал да си стои вкъщи, в случай че дъщеря им се прибере с такси.

Целият район бил претърсен. Нищо. На дискмена няма други отпечатъци, освен на момичето. Около пейката има стотина фаса, но нямаме представа дали престъпникът е пушач. На един от свидетелите му се струва, че го видял да пуши, затова в момента някой нещастник в лабораторията взима ДНК-проби от цял куп угарки.

— Бащата не е заподозрян — предположи Занд.

— За нищо на света. Били са много близки. Въпреки това в продължение на два дни се работеше и по тази версия. Резултатът е отрицателен. Не смятаме, че е той, а и времето не съвпада. Изключихме и партньора му, Чарлс Ван. Бил е в Ню Йорк.

Занд вдигна бавно чашата си, изпразни я и отново я остави на масата. Знаеше, че това не е всичко.

— И после?

Нина свали краката си от масата и вдигна папката от пода. Вътре освен големия брой ксерокопия имаше и един тънък пакет, увит в кафява хартия. Тя не го докосна, а извади една снимка.

— Това се получило у Бекърови на следващия следобед. Някъде между четири и шест часа. Намерили го на алеята в двора.

Тя подаде снимката на Занд.

На нея се виждаше пуловер, бледорозов и внимателно сгънат. Около него бе завързано нещо, наподобяващо панделка.

— Това е коса. Косата на Сара е била достатъчно дълга, за да е нейната. Освен това цветът е същият. Взехме проби от гребена й и резултатът скоро ще стане известен.