Читаем Избраниците полностью

Сега тя седеше, клатеше одобрително глава, докато вокалът заявяваше на висок глас, че е „проклето псе“, и оглеждаше алеята. От другата страна на простиращата се между три преки пешеходна зона имаше главно ресторанти. Баща й я бе оставил тук преди двайсет минути и щеше да дойде да я вземе точно в девет — събитие, което се случваше веднъж на месец. Беше му казала, че има среща с приятелката си Саян в закусвалнята „Бродуей“. Идеята да вечерят навън бе на майката на Саян, която се стараеше да угажда всячески на дъщеря си от страх, че ако я лиши от нещо, може да развали уникалните си отношения с нея. Майката на Сара се беше съгласила лесно — отчасти понеже всички се разбираха с Моника Уилямс, но и защото Зоуи Бекър контактуваше достатъчно с наследницата си, за да осъзнае, че и на нея й се е искало да върши тези неща на нейната възраст. Бащата на Сара от време на време упражняваше правото си на вето и за момент тя се бе уплашила, че и този път ще го използва. Преди няколко месеца в града имаше серия убийства, свързани с мафията, уреждане на сметки и преразпределение на ролите в пазара на наркотици. Накрая обаче, след като уточниха цял арсенал предохранителни мерки — включително оставяне и взимане от точно определени места в точно определено време, клетъчен телефон с напълно заредена батерия и рецитал на основните правила за избягване на опасности, — той се съгласи. Срещата беше уредена.

Проблемът дойде, когато пристигнаха на уреченото място в уречения час. Саян я нямаше. Майкъл Бекър огледа улицата във всички посоки.

— Добре, къде е митичната госпожица Уилямс? — промърмори, барабанейки по кормилото.

Напоследък поредицата, която пишеше за „Уорнър“, не вървеше и той беше доста нервен. Сара нямаше представа какво точно не е наред, но знаеше, че баща й вярва, че съществуват безброй начини нещата да тръгнат на зле и само един — да поемат в правилната посока. Тя бе видяла проектите и той дори й беше дал да гледа някои откъси, следейки реакциите й като средностатистическа представителка на аудиторията. Накрая — и за своя най-голяма изненада — Сара установи, че сериалът е доста сносен. Всъщност дори по-добър от „Бъфи“ или „Ейнджъл“. Личното й мнение, което пазеше само за себе си, бе, че „Бъфи“ е пълна глупост и че по-възрастният англичанин изобщо не изглежда като Хю Грант, както може би си мислеше. Действието в „Мистерии“ бе по-реалистично, по-динамично и не беше плачливо. Освен това неговият проект (макар че Сара не го осъзнаваше) се основаваше до голяма степен върху наблюденията на Майкъл Бекър върху собствената му дъщеря.

— Ето я — рече Сара и посочи навън.

Баща й се намръщи:

— Не я виждам.

— Ето там, под онази лампа, точно пред „Хенеси и Ингълс“.

В този момент някакъв тъпанар наду клаксона зад тях и баща й се извърна да го изгледа заплашително. Той почти никога не избухваше вкъщи, но понякога доста се нервираше навън. Сара съзнаваше, че това е нещо нормално, но сега се боеше, че той ще излее гнева си не върху когото трябва. Явно обаче не си даваше сметка, че основната грижа на бащите е да пазят децата си.

Тя отвори вратата и изскочи навън.

— Хайде, ще изтичам дотам. Ти карай.

Майкъл Бекър наблюдаваше със стиснати зъби нахалника с крайслера, който се шмугна покрай тях.

Когато се обърна, лицето му се промени. За момент нямаше вид, сякаш главата му е пълна само с рейтинги на телевизионни предавания и демографски извадки. Той просто изглеждаше уморен, като че имаше нужда от солидна доза кофеин, този неин баща.

— Чао — каза Сара и му намигна. — Да получиш сърдечен удар, докато се прибираш.

Той погледна часовника си:

— Няма да имам време. Може би малък проблем с простатата. Ще се видим в девет.

— Точно в девет. Аз идвам винаги навреме. Ти си този, който закъснява.

— Хайде, малката. Пазибожето да е с теб.

— И с теб, татко.

Тя затвори вратата и изчака баща й да потегли. Той й махна, сетне изчезна — погълнат отново в света на хора, които купуваха думи на килограм и не знаеха какво искат. Докато го гледаше, Сара си даде сметка за едно — бизнесът нямаше да завърти и нейната глава.

Саян, разбира се, не беше под лампата.

Сара се бе престорила, че я вижда, за да отпрати баща си. След десет минути, когато джиесемът й иззвъня, приятелката й още я нямаше.

Сара вдигна телефона. Беше Саян.

Обаждаше се от колата на майка си на Сънсет Булевард и се отегчаваше до смърт. Чуваше се и гласът на майка й, която ругаеше някакъв автомонтьор. При вида на двете в главата на горкия човек сигурно се прожектираха сцени от порнофилм. Сара се надяваше да си дава сметка не само за факта, че фантазиите му няма да се реализират, ами и че тежко ще си изпати, ако не поправи колата на момента.