Читаем Избраниците полностью

Преди десет дни седях в една кола в Санта Моника и гледах как Занд и Нина завеждат момичето до една врата. Сара държеше и двамата за ръцете — лявата на Нина, защото дясната й беше превързана. Сара все още бе твърде бледа и слаба, но изглеждаше много по-добре, отколкото, когато я намерихме и я оставихме заедно с Нина в една болница в Юта. Дежурният лекар искаше да се обади на ченгетата. Изследванията показаха, че през цялото време Сара е пила само вода, обогатена с олово и други химикали, някои от които се използват за генна терапия. Каква е била целта, освен силно отравяне, той не искаше дори да предполага. Джон обаче вече знаеше — изследванията на другите жертви на Праведника свидетелстваха за подобни опити да създаде хора като него самия чрез травми на главата и сексуално насилие. Нина използва служебната си карта, за да потули случая. Лекарите искаха да задържат двете със Сара цяла седмица, но на следващата сутрин ние с Джон ги откраднахме. Да, те наистина се нуждаеха от лечение, но ако се застояха на едно място, рискът би бил твърде голям. Занд се обади на Майкъл Бекър, за да го предупреди, че се връщаме; сетне се качи в колата и потеглихме.

Прекосихме Юта, Невада и Калифорния, като двамата със Занд се редувахме на кормилото. Макар че спа през повечето време, аз опознах Сара. Беше много мила и ме увери, че съм съвсем различен човек; олекна ми. Вярвам, че ще се оправи и че следващия път, когато отиде сама на ресторант (вероятно не по-рано от 2045 година, ако зависи от баща й), ще си поръча не вегетарианска салата, а хамбургер — точно както й се яде.

Когато спряха пред вратата на Бекърови, Нина пусна ръката на Сара и позвъни. За момент ми заприличаха на някаква картина; сетне вратата се отвори и върху Сара се изля река от любов. Останах втренчен в предното стъкло, последните думи на момичето към мен все още звучаха в ушите ми.

Когато се обърнах отново, Нина вървеше към колата с наведена глава. Занд още разговаряше с Бекърови. Сара най-после го пусна и се притисна към родителите си. Майкъл Бекър разтърси ръката на Занд и му подаде нещо, но не видях какво.

Джон се отдръпна и щастливото семейство се прибра. Той постоя още малко пред затворената врата. Сетне слезе, качи се в колата и потегли. В момента е във Флорида, на гости на бившата си жена.

Когато видях реакцията му при вида на пуловера, ми се прииска да бях взел вместо него някоя от костите. Тогава нямах време да мисля трезво — просто реших, че може би ще иска да отнесе нещо от планината. Може би, ако бях взел кост, щеше да е по-добре, нещо, което наистина е било част от дъщеря му. Мисля обаче, че пуловерът ще им даде достатъчно утеха. Уговорихме се да се видим пак някой път. Разменихме си телефонните номера. Той явно не ми се сърди, че не успях да използвам пистолета си в „Палатите“.

Мисля, че тази среща ще почака. Преди това се надявам да се събере с Нина. Като ги видях на прага на онази къща, аз си дадох сметка за нещо, което се надявам да осъзнаят и те. Двамата са родени един за друг.

* * *