Читаем Избраниците полностью

Из целия комплекс.

Уорд отвори задната врата на колата и набута момичето вътре колкото можеше по-внимателно. Остави вратата отворена и се втурна назад към къщата. Закрещя името на Занд.

В предния салон нямаше никой. Пистолетът на Занд не се виждаше на пода. Уорд се втурна в къщата с извадено оръжие, без да престава да крещи. Спомняше си достатъчно от случилото се преди две минути и изгаряше от срам. Той не се беше справил, не бе застрелял убиеца. Сега обаче можеше да го стори. Сигурен бе. Можеше да го направи.

Чу стъпки зад себе си и отново изтича в предния салон. Занд изскочи отнякъде и се хвърли към него. Уорд се опомни в последния момент и изкрещя:

— Аз съм, Джон, не е той, аз съм.

По лицето на Занд се стичаше кръв. Той спря с пистолет на сантиметри от главата на Уорд.

— Виж ми дрехите, Джон, виж скапаните дрехи!

След миг колебание Занд го изблъска и опита да притича покрай него. Уорд го хвана през врата.

— Нина е навън. Боби е мъртъв. Трябва да се махаме.

Занд го сръга с лакът в корема. Уорд отново го хвана, стисна здраво врата му.

— Целият комплекс е пълен с експлозиви, Джон! Ако не се махнем, ще ни вдигне във въздуха. Сара ще загине!

Занд спря да се съпротивлява за миг и Уорд го изблъска към изхода. Нина форсираше двигателя. Занд отново започна да се съпротивлява. За миг на Уорд му се стори, че вижда сянка на прага на една от стаите, но тя веднага изчезна.

Когато се озова навън, Занд явно осъзна, че на света има и други хора, не само онзи, когото искаше да убие. Уорд го блъсна в колата и се наведе да вземе нещо от земята.

Занд седна отзад, но не преставаше да крещи, да кълне и да удря с юмруци седалката пред себе си.

Уорд скочи отпред.

— Давай, Нина, давай!

Тя се поколеба за секунда, но сетне натисна педала за газта, сякаш опитваше да пробие пода. Колата отскочи рязко назад, после излезе на алеята. Нина като че не си даваше сметка, че стене от болка.

— Сложи й колана — извика Уорд на Занд, докато затягаше своя. Колата се носеше през „Палатите“, между пустите къщи със зловещите им съкровища. На Уорд му се струваше, че чува хрущенето на кости под гумите, но реши, че е само въображение; надяваше се Занд да не си го представя. Надяваше се също, че онова, което му се привидя, също е плод на въображението му — мъжки силует, застанал на едно възвишение край комплекса.

Караха прекалено бързо. Не беше възможно да го е видял.

Нина се насочи към дупката, която бе пробил в стената на влизане, и почти я улучи. Покрай тях се разлетяха дъски. Чу се и по-обезпокоителен звук — остро стържене от един от коловете по шасито. Колата обаче издържа. Замалко да изскочи от пътя след паркинга и Нина си помисли за миг, че всичко е било напразно, но успя да овладее волана и продължи надолу към главната порта и шосето. Изгуби за миг управлението след друг остър завой, където Дейвидс бе скрил автомобила си, но отново се справи успешно.

Преодоля серпентините надолу, сетне ускори по правата отсечка към горичката преди пътя. Не успя да вземе този завой, но взе пак уцели една пролука между дърветата и колата изскочи на тревата отвъд.

Малко преди шосето една от задните гуми се спука от остър камък. Нина опита да овладее управлението, но колата подскочи и се преобърна. Прелетя няколко метра, сетне с остър метален звук се плъзна на покрив по асфалта на главния път и падна от другата страна в река Галатин, плитка, буйна и студена.

Останаха неподвижно за момент, сетне осъзнаха, че са още живи. Тогава цялата вселена сякаш се взриви. Увиснал надолу с главата от седалката си, Уорд видя ярка светлина, като изгрева на ново слънце, озарило планинските върхове.

Хума, Луизиана

Мотелът е малък и няма рум сървис. Наел съм скромна стая в тесния коридор до малката рецепция. Телевизорът е стар и скапан. В басейна има вода, но никой няма желание да плува в него. Най-малкото аз.

Рано сутринта утре ще се преместя. Не помня името на града, където Боби ми е казвал, че живее майка му, и имам съвсем слаби спомени от описанието на родната му улица. Може би все пак ще я открия. Иска ми се да имам достатъчно сили да й разкажа за сина й. Какъв добър човек беше и как загина. Може би дори ще намеря гробището, където е погребан баща му, и ще разкажа и на него. Само това мога да направя за приятеля си.

* * *