Читаем Границата полностью

видял да върви по протежение на басейна. Нещо повече, пукнатината следваше

маршрута ни Итън - басейнът се беше разчупил точно под мястото, от където мина

момчето.

Итън гледаше с натежали клепачи как водата продължава да приижда.

Чувстваше се много уморен и се унасяше в сън. „Така ли се усеща шокът?“ - запита се.

Гледаше как другите бързат да напълнят бутилките и кофите си, а след това усети, че

до него стои Дейв Маккейн и го зяпа втренчено, сякаш никога досега не го е виждал.

- Какво има? - попита Итън.

- Просто гледам - отвърна Дейв.

- Какво?

- Не знам все още - призна биячът и това беше самата истина.

Обърна се да иде в съсипания си апартамент и да донесе бутилките, с които

разполага. Все още му предстоеше и да се погрижи за погребението на Мич, както и

за останалите мъртъвци. Джон Дъглас реши, че е време да отведе очевидно

замаяното момче в болницата, да го натъпче с успокоителни и да го настани да

почива, а след това с помощта на сестрите да се погрижи за счупените кости и

другите контузии. Предстоеше му тежка сутрин... но пък те всички бяха тежки.

Оливия излезе от басейна и помоли няколко души да измислят навес, с който да го

пазят от дъжда, но още докато предлагаше идеята, се замисли за намаляващите

запаси от храна и муниции, повредените стени и нарастващите орди сиваци. „Пантър

Ридж“ нямаше да удържи още дълго дори с неограничен запас чиста вода. Тя вдигна

поглед към мътножълтите облаци на утрото. Там, някъде във висините и навсякъде

около останките на света, мъглявите и горгоните все още се биеха. Може би войната

им беше безконечна, каза си Оливия - или поне щеше да се окаже война, която тя,

пък сигурно и никой друг от защитниците на „Пантър Ридж“ нямаше да проследи

докрай. Промърмори под нос:

- Добре...

Имаше толкова много работа и толкова много грижи. Не можеше да се пречупи

точно в тази мъглива жълта утрин. Басейнът се пълнеше със съкровище от прясна

вода. Това си беше същинско чудо, нали? Просто малко езеро надежда, което с всеки

изминал миг ставаше по-дълбоко.

- Добре! - Повтори Оливия, понеже думата й прозвуча хубаво и силно.

А след това обърна гръб на басейна и отиде да потърси собствените си бутилки, в

които да събере малко от течното чудо.

За погребенията на мъртъвците се погрижи отряд, в чийто състав влизаше и Дейв

Маккейн. Колкото и да си мислеше, че са свикнали с тази задача, не бяха. Дейв

работеше усърдно и равномерно и не говореше с никого от останалите, а когато

запълниха новите гробове, запали цигара и отиде до басейна да пуши на спокойствие

и да гледа как бълбука водата. Харесваше му издаваният oт нея звук, напомняше му

песента на поток, който препуска през смълчана гора. Бяха му останали шест цигари

и ползваше последната си запалка „Бик“. „И без това е гаден навик“ - помисли си. Вce

щеше да се наложи да ги откаже. Нисък тътен от буря отекна и облаците високо горе.

Или беше гръмотевица, или едната страна е отбелязала точка срещу другата.

В болницата Итън спеше в затъмнена стая в прегръдките на две капсули

4

залеплон . В съседното помещение Джон Дъглас и двете сестри се занимаваха с

ранените. Утрото полека-лека напредваше. С него - и ремонтът на срутилата се

наблюдателна кула, както и на източната стена, тук и там работниците се захващаха

да запълват с допълнителни камъни и хоросан увредените места и по другите стени.

Слънцето си оставаше бледа мазка в небосвода. Около обед заваля лек дъждец, но по

това време зеленият брезентов навес вече беше опънат на дървена рамка над

басейна, който продължи да се пълни от подземния извор.

В апартамента си Дейв Маккейн позяпа изсипалите се от пропукания таван над

леглото му тръби и безжизнените кабели и накрая пресече килнатия под до килера,

за да извади оттам спалния си чувал. Свали си обувките и бейзболната шапка,

разгъна чувала на сивия си диван и се напъха в него. Час след опита си да поспи

малко все още беше буден и размишляваше.

Беше въведен в тежкия живот на фермерите от родители с искрена вяра в Бога,

Дявола и гордостта от добре свършената работа. Години наред се бе трудил на

семейните царевични и соеви ниви. Когато горгоните се появиха точно след десет

нула нула заранта на трети април, той се обади на майка си и баща си във фермата

недалеч от Сидър Рапидс, Айова, да им каже, че те с Черил и момчетата ще дойдат

след няколко дни, че всичко ще се оправи и не настъпва краят на света и да, голяма

лудница е и е страшно донемайкъде, но военните ще се погрижат за тази работа.

След това CNN показа самолети, които избухваха в пламъци и падаха като сухи

листа, и ракети, които се взривяваха, след като са улучили защитаващото корабите на

пришълците силово поле, и президентът в Овалния кабинет обясняваше на всички