Читаем Границата полностью

квадратчета. За секунда схемите на Смъртоносеца разпознаха този предмет като

неизвестна, подлежаща на унищожение заплаха и мъглявият войник премести

прицела на бластера си, за да изгори кубчето до стопена руина.

Парче бетон улучи Смъртоносеца в лицевата плоча и предизвика краткотрайно

прекъсване.

- Не! - изпъшка президентът, изпълзял току-що от останките, половината му

лице - превърнато в кървава каша.

Итън долови, че в стаята влиза и нещо друго. Намираше се зад него. Беше

студено, смъртоносно и непроизносимо.

Мъглявият войник също усети пришествието и се обърна да се прицели с

енергийното си оръжие, но преди това да се случи, копие от течност вече летеше във

въздуха и премина над миротвореца.

Смъртоносецът започна да се замъглява. Беше бърз, но този път - недостатъчно.

Течността плисна по лицевата му плоча и незабавно започна да я прояжда.

Замъгляването спря - пришълецът се уплътни отново и понеже киселината стопи

материала на маската му и разрушаваше намиращите се под нея микросхеми и живи

тъкани, тялото на войника започна да се гърчи и мята, все едно ще се саморазкъса на

парчета. Бластерът стреля, щом пръстът върху спусъка се скова. Чифт ярки сфери се

стрелнаха между Итън и Джеферсън и се удариха в оборудването на операционната.

Войникът се усука в две посоки едновременно, сякаш горната и долната части на

тялото му всеки момент щяха да се разделят. Енергийното оръжие стреля отново и

сферите се врязаха през стената зад Оливия, която се притисна към пода и се улови

за последните останки от здравия си разум.

Смъртоносният продължи да се гърчи в конвулсии, докато киселината

изсмукваше жизнените му сили, а Итън обърна глава и се вгледа в съществото, което

стоеше зад него.

Мина само част от секундата, преди то да се преобрази и човешка жена с дълга,

права кестенява коса и тъжни очи на лице, което навремето е било хубаво. Носеше

джинси и бяла блуза, поръбена с розово около яката. Миг преди илюзията да се

появи, съществото представляваше кошмарна твар с люспеста жълта плът,

пристегната с черни и червени райета. Беше надянало безформена, черна кожена

туника, а рубинените зеници на немигащите му очи бяха и отвратителни, и

хипнотизиращи.

Жената с тъжните очи заговори с южняшки акцент:

- Мой Джефер-сине, ти предаде любовницата си. Такова лошо момче!

Джеферсън виждаше пред него да стои Реджина, но както и миротвореца,

знаеше кой е това в действителност. Пулсираща болка начена във врата на пастора -

за един удар на сърцето прерасна в такъв пожар, че изцеди агонизиращи сълзи от

подутите му очи. Той си помисли, че главата му всеки момент ще гръмне.

- Ти! - Заяви горгонската кралица и спря погледа си върху Итън. - Предизвика

грижи за нас. Какво си ти?

Миротворецът не беше в състояние да отговори. Устата му беше пълна с кръв,

дробовете се бореха за въздух и тялото му почти бе загинало. Все пак успя да

прошепне:

- Не съм ти играчка. А твой господар.

Царицата се усмихна слабо и с голямо задоволство.

Но усмивката й трепна, когато през строшената стена преминаха нови войници

на мъглявите и миротворецът разбра, че мигът е настъпил.

Можеше да стигне до куба. Бяха останали за вкарване три числа двоичен код -

три нули. Осветените квадратчета се намираха от горната страна на склада - те винаги

бяха отгоре, без значение в какво положение е уредът.

Той се протегна и успя да вкара две нули, преди кралицата да осъзнае, че

настоящото му занимание представлява заплаха. Лицето й се надипли и маската

падна като трепкащ мираж. Отдолу се разкри ужасяващо коброподобно видение,

което можеше да смрази сърцето дори на най-силните. Главата на Джеферсън

Джерико пулсираше напът да експлодира и мъглявите войници насочваха оръжията

си за стрелба, а царицата на горгоните изсъска струя киселина от зъбатата си уста и я

плисна в лицето на момчето, което й се бе противопоставило.

Миротворецът вкара последното число точно когато киселината удари в челото и

носа му и влезе в сребърните му ириси.

Преди очите му да изгорят, видя квадратчетата да почервеняват.

Излетя на свобода от съсипаното тяло - същество, изградено изцяло от енергия

като вихреща се електрическа буря, която изстреля светкавици във всички посоки и

взе да расте, изпълвайки стаята, нивото, цялата инсталация, небето от хоризонт до

хоризонт... и накрая обгърна изцяло изгарящата в сраженията Земя.

Стените на реалността се изкривиха.

Мембраната, която разделяше настоящето и миналото, започна да се цепи.

Оливия имаше чувството, че вече не се намира на пода на разрушената операционна.

Сякаш не тялото й се местеше, а самото помещение внезапно изчезна около нея.

Рееше се в сумрачен свят, където покрай нея се стрелкаха неразпознаваеми силуети и

образи, а движенията им я завъртаха, сякаш гравитацията напълно е спряла да