Читаем Границата полностью

западните платна.

Трябваше да намерят бензиностанция - и то скоро. Хубавото на магистралата

беше, че дори при пресичането на Скалистите планини имаше много изходи и много

бензиностанции с дизел за тировете. Не минаха и двайсетина минути, преди

фаровете да открият такъв изход - всъщност входна рампа, понеже все още плуваха

по източната лента, и когато Хана попита Дейв дали иска да опита оттам, той кимна:

„Да, давай“.

Хана вкара автобуса в един паркинг за тирове. Отпред все още стояха изоставени

камиони и коли със собственици, сполетени от неизвестна съдба. Дейв зашари с

фенерчето и не му отне много време да открие, че и двете дизелови цистерни на

бензиностанцията вече са били отворени и изпразнени, така че Хана продължи по

пътя до следващия „Шел“. Там резервоарът също беше изпразнен. Дейв си прибра

маркуча и се върна в автобуса с предложение да карат нататък.

От другата страна на междущатската имаше бензиностанция „Филипс 66“. Зад

нея фаровете очертаха силуетите на няколко малки къщи, всичките тъмни. От една

от тях Итън надуши да се носи гнилата, сладка до повръщане миризма на

разложение. Ето нещо, което другите не бяха в състояние да засекат. Съобщи:

- Там има сиваци.

- Не спирай, за Бога! - ококори се Джеферсън. - Да се маха ме оттук!

- Жадни сме, господа - обади се Хана. - Броячът за горивото направо се е

разревал. Какво да правя, Дейв?

- Дявол го взел - коментира Маккейн.

Хана вкара автобуса под навеса на бензиностанцията, надвиснал над двете

дизелови колонки. Дейв усети как целият настръхна не се съмняваше, че ако

извънземното твърди, че наоколо има сиваци, то не са далеч.

- Колко са?

- Не мога да определя. Повече от един, това е сигурно.

- Исусе! - възкликна пасторът. - Защо сме още тук?

- Ти решаваш, Дейв - обади се Хана. - Горим гориво дори намясто.

- Не трябва да оставаме - обади се Ники с треперещ глас. Честно. Трябва да се

махнем.

- Оливия? - подкани Дейв. - Ти какво мислиш?

Тя поклати глава с нещастно изражение:

- Не знам. Не се справям особено добре с мисленето в момента, но ако останем

без гориво, по-нататък... ще е проблем.

- Добре. - Маккейн зареди нов пълнител в узито си. Ръката му трепереше, но не

силно. Имаше работа за вършене. – Първо отивам да видя дали цистерната е празна,

или не. Итън, ще дойдеш ли с мен? Може да ми потрябва защита.

- Да

- Вие сте луди! - по лицето на Джеферсън вече блестеше тънък пласт пот. - Тези

твари ще ни надушат! Все едно ги викаме на вечеря!

- О, я кротувай! - Дейв пъхна зареденото узи в кобура си. - Връщам се след

секунда!

Двамата с Итън взеха фенерчетата. От опасно килнатия на една страна навес

капеше дъжд. Не минаха и петнайсет секунди, преди под светлинните им мечове да

попадне жълтата капачка на подземната цистерна. Тя си беше намясто и изглежда не

беше отваряна.

- Гаси двигателя - каза Дейв на Хана, когато с пришълеца се върнаха в автобуса. -

Джерико, нуждая се от помощта ти.

- Да си ги нямаме такива. Не мърдам оттук! А и благодарение ма теб съм с два

счупени пръста!

- Я ме чуй! Колкото по-бързо приключим задачата, толкова по-добре. Не е нужно

да пълним резервоара. Просто трябва да прелеем достатъчно, че да продължим

нататък. Хайде, къде си забрави топките?

- Няма начин!

- Дявол го взел, ако той не ще да помага, аз идвам - стана иззад волана Хана. Вече

беше хванала в ръка колта си. - Какво трябва да направя, Дейв?

- Ти стой тук и си почини малко. Шофьор си ни, не муле. Джеферсън, изкарай си

инатливия задник от седалката!

- Ще се погрижа никой да не пострада - обади се Итън.

Наясно беше с разпределението на ролите - Дейв имаше нужда някой да го

прикрива, докато се занимава с отварянето на капачката на резервоара и с маркуча и

ръчната помпа тегли дизела в тубите. Пасторът щеше да послужи за товарно муле

при пренасянето на нафтата.

- Ето - Дейв зареди беретата и я подаде на Джеферсън. - Можещ ли да

използваш оръжие, без да си гръмнеш пикалцето?

- Боже опази! - възмути се пасторът. Стана, взе пистолета с лявата си ръка и го

претегли, за да свикне с тежестта. - Аха, мога да се оправям с него! - А след това се

прицели в гърдите на Дейв. - Да знаеш, хич не обичам да се отнасят зле с мен!

- Свали оръжието - посъветва го Итън тихо, но твърдо и с убедителен тон.

- Можеш ли да спреш куршум от такова разстояние? - попита го Джеферсън. -

Ще ми се да видя този номер.

- Няма да ме застреляш - Дейв насочи фенерчето си към очите на свещеника. -

Първо, защото Хана ще те свали за няма и половин секунда, понеже вече е насочила

оръжието си към теб. Второ, няма къде другаде да идеш и съвсем не ми се ще да

мисля какво ще ти се случи, ако останеш тук. И... трето, ние сме единствени те

приятели, с които разполагаш в момента. Така че, господинчо Джеферсън Джерико,