Читаем Границата полностью

- Както искаш, го наречи. Просто ще разбера, когато ни приближат достатъчно -

Итън се обърна към майора. - Ако си тръгна, те няма да имат нужда да нападнат това

място. Може да го сторят просто защото са способни на това, но както Джей Ди каза...

колкото по-скоро потеглим напът, толкова по-добре.

- Хубаво, само ни дайте време да поработим нощес. Ако бях на твое място, и

бездруго нямаше да искам да потеглям след мрак. Твърде рисковано е.

- Рисковано е да останем тук - каза Итън, но знаеше, че нощно пътуване

прекрачва границите дори на неговия стремеж за оцеляване и че определено не биха

искали да се натресат на още една армия от сиваци.

- Няма да остана тук! - Джеферсън Джерико се изправи и се олюля, но успя да се

задържи на крака. - Мамка му, не! Не съм молил да се окажа замесен! Искате да ме

заключите, когато горгоните идат да избият всички? И да ме екзекутирате, задето се

опитвах да спася живота на хората си? Че откъде се очаква да знам, че момчето не е

мъглявско оръжие? Не знаех, че е човек! - той погледна към Итън и към сребърното

му око, от което го полазваха тръпки. - Ако това може да се нарече „човек“!

- Преди да потеглим - обърна се Дейв към майор Флеминг,- ми се ще да вкарам

куршум в главата на този боклук!

- Какво имаш предвид с моите хора? - попита Оливия, без да обръща внимание

на забележката на Дейв. - Какви хора? И къде са те?

- В Тенеси. Аз... имах жилищен комплекс недалеч от Нешвил... - Джеферсън

реши да не разкрива твърде много за себе си, в случай че майката на южнячето

войниче е изгубила спестяванията си, залагайки на книгата и дивидито „Божията

система за игра на едро за забогатяване и щастие“, четиридесет и девет долара и

деветдесет и девет цента, но за няколко долара повече може да бъде донесена още

утре от „Федерал експрес“. - Целият комплекс... с всичко... беше вдигнат от горгоните.

Сложен някъде, където да ни изучават. Бях взет от един от тях... приличаше на жена

и можеше да променя лицето и формите си... Тя ми каза, че ако не върна момчето,

защитата ни ще бъде свалена. Затова го сторих. За хората си, както казах. И се кълна

в Бога, мислех си, че е мъглявско оръжие. Мислех, че заради това го искат! - Той

обърна агонизиращия си поглед към Итън и си каза, че ако някога е имал нужда от

поне грам умения за убеждаване, сега се нуждаеше от цял тон. Първо, да сложим

основата: - Знам, че притежаваш фантастична сила... никога не съм виждал подобно

нещо... като онова, което стори във фоайето. Спаси всички ни! - Джеферсън си

наложи изражение на отчаяна надежда, което беше по-близо до истината, отколкото

му се искаше да признае. - Можеш ли да спреш тази война?

Итън побутна съзнанието на човека и откри, че не особено изненадващо синята

сфера е изчезнала. Като наказание за провала горгонските му пазачи го бяха

оставили да се оправя, както може. Момчето с любопитство порови със сребърната

ръка през сцените от миналото на мъжа, които на някои места бяха твърде тежки за

гледане. Намери парченца и късчета, които му подсказаха, че истинското име на

господина е Леон Къшман, но той се представя с друго - Джеферсън Джерико - и

следваха сцени на изпаднали в екстаз тълпи и на преброяване на купчини пари, и

жени, много жени, които...

Итън се сдоби с пълна представа за Джеферсън Джерико за времето, което бе

нужно на пастора да изрече думите между „можеш“ и „война“. Видя горгонската твар

в многото й образи и узна всичко. Видя дъга през прозорец и опозна внезапното

въздигане на продавача на коли с прекрасна идея как да се сдобие с богатство. Видя

съпругата на Джерико - Рамона ли се наричаше? Не... Реджина. Видя я с пистолет и

осъзна колко близо бе стигнал този човек до разплатата за множеството си грехове -

куршум в главата... Но бе спасен от горгонския кораб, изникнал на бял свят над

ливадите на Тенеси.

- Голям късмет си извадил в деня, когато се е канела да те застреля - каза Итън и

видя кръвта да се изтегля от лицето на мъжа. - Или пък не, понеже сега си при нас.

Джеферсън се пипна по дясното слепоочие, сякаш можеше да усети как момчето

обикаля в главата му, но сребърната ръка вече се бе отдръпнала.

- Знаеш, че това, което казвам, е истина, нали? - чу умолителната нотка в тона си,

но тя беше намясто, момчето можеше и да реагира на нея.

- Тази част е истина. Известна част от другото - не толкова. И като отговор на

въпроса ти: ще узная повече за това, когато стигнем там, накъдето сме се запътили.

Връх Уайт Меншън в Юта.

- Свърши ли да ни нариваш лайна? - обърна се Дейв към Джеферсън. - Време е

да те заключат или да те приспят с куршумче! - и пак погледна към майора. - Аз ще

го сторя, ако друг няма желание.

- Този тип е извършил някои лоши дела - съгласи се Итън,- но не заслужава да

бъде убит точно за това. Истинското му име е Джеферсън Джерико и е бил...