— Съжалявам — извини се Рони. Беше толкова внимателен.

— Ще ти кажа какво трябва да се направи — продължи Ърлин. — Първо, отиваш и се оправяш с твоите хора в Атланта. Могат ли да ни дадат същата цена?

— Цената ще е същата, а качеството по-добро — отговори Рони. — Единствената причина да работя с тези глупаци беше, че са много по-близо и се съгласиха да се срещаме на половината път. Това ми спестяваше много време.

— Смятам, че неудобството си заслужава. Не мислиш ли? — Ърлин погледна към тавана и направи муцка. — А сега — продължи, — какво да правим с тях?

Знаеше, че Рони таи в себе си злобна жилка, широка като река Тенеси, но пък иначе наистина беше добро момче. Като млад беше направил няколко бели — Ърлин трябваше да признае, че бяха по-големи от тези на другите момчета, — и прекара няколко години в щатския затвор в Морган Каунти. Когато излезе, нямаше къде да отиде, нито можеше да си намери работа, затова се обади на чичо си. Гюс беше много привързан към момчето и го покани да дойде да работи в клуба. Седна с него и му обясни, че ако внимава и е честен, той ще се погрижи най-голямото момче на брат му да изкарва добри пари.

Ърлин трябваше да му признае, че се зае сериозно с работата. Първото нещо, което го научи Гюс, беше, че хората, които продават дрога, не трябва да я ползват. Най-големият проблем на Рони като млад беше, че смъркаше и пушеше толкова неща, че не можеше да мисли трезво. Затова Гюс му каза, че само да чуе, че Рони се друса, веднага излита. Вторият урок, който му преподаде Гюс, беше, че който краде, плаща цената. Рони беше влязъл в затвора за много неща, между тях и за кражба. Гюс му каза, че няма да търпи да открадне и цент.

Рони започна да работи в клуба, сервираше на бара и продаваше наркотици. През първата година Гюс зорко го държеше под око, но той се справяше много добре и не след дълго започна да движи целия бизнес на Гюс с дрогата. Гюс започна толкова да му се доверява, че когато нещо се объркаше, просто оставяше на Рони да се оправя. А от това, което й беше разказвал Гюс, тя знаеше, че Рони много го бива да оправя проблеми, особено ако може да причини болка някому.

Обаче най-хубавото от всичко беше, че Рони не задигна и цент. Ърлин се гордееше като майка с това момче, макар да подозираше, че честността на Рони се дължеше поне отчасти на страха, че чичо Гюс ще го убие, ако задигне нещо. Гюс не беше човек, с когото да си мешаш шапките, особено когато става дума за пари.

След смъртта на Гюс Рони я попита дали може да продължи да работи както досега. Ърлин се сети за многото пари, които Гюс беше направил с дрогата, затова отговори:

— Разбира се, скъпи. Трябва да съм глупачка, за да те накарам да спреш.

Рони плащаше на Ърлин всяка вечер. В брой и точен като часовник. Оказа се наистина добро момче и Ърлин изпитваше усещането, че в това има пръст и тя.

— Знаеш ли какво — каза Ърлин, — защо не направиш онова, което би ти наредил Гюс? Не искам да знам подробностите.

— На мен ми звучи добре.

— Прекрасно — усмихна се Ърлин. — И като стана въпрос за оправяне с лоши хора, имам един малък проблем, за който също се нуждая от помощта ти.

Имаше едно момиче, за което трябваше да се погрижи, а Рони беше точният човек за тази задача.

1 юли

10:10

Тази Тейт му писа най-неочаквано и той си помисли, че сигурно се възбужда от убийци. Тъй като нямаше какво друго да прави, Мейнард Буш й отговори. Не го биваше много в писането, но на кого му пукаше? Знаеше достатъчно, за да оцелява. Тя му писа отново и той пак й отговори и преди да се усети, вече си пишеха през няколко дни.

Мейнард започна дебело да маже с баданарката. Играеше си с нея като с китара. В началото само се ебаваше, но после му хрумна блестяща идея. Нямаше представа дали щеше да се получи, но със сигурност си заслужаваше да опита.

Първото, което направи, беше да разговаря със своя тъп адвокат Джо Дилард, за да го накара да уреди работата така, че Тейт да може да му дойде на свиждане. След това започна да работи върху нея. Изтърси й толкова глупости, че тя едва не се побърка. Каза й, че е самотен и се нуждае от приятел. Това беше пълна лъжа. Мейнард нямаше приятели и не искаше да има. Накрая те винаги го ядосваха и след това се налагаше да ги убива. За Мейнард да убие човек не беше по-различно от това да убие куче или заек.

Когато каза на Бони Тейт, че има нужда от приятел, видя, че почти й разби сърцето, затова продължи да дълбае с тънкото длето. Разказа й, че когато бил малък, майка му била наркоманка, а баща му бил в затвора. От нещата, които каза на Бони, единствено това беше истина. Разказа й, че всяка вечер си лягал гладен, което беше измислица. Добави, че нямал обувки. Още една лъжа, която обаче я накара да се разплаче. Което само подсети Мейнард как разреваваше малката си братовчедка. Когато майката на момичето се обърнеше, Мейнард забиваше с все сили пръст в подмишницата на малката кучка и тя започваше да вие като линейка в нощта. Не го хванаха, естествено. Той беше твърде умен и бърз.