Читаем Един невинен клиент полностью

Седях заедно с Томас Уокър, с помощник районния прокурор Фред Джулиън и двама пристави в кабинета на съдията в Маунтън Сити и се приготвяхме за съдебния процес срещу Мейнард Буш. Съдебните пристави бяха Дарън и Дейвид Бауърс, весели и неразделни близнаци на петдесет и няколко. Всеки път, когато ги виждах, се смееха. След като в края на 60-те завършили гимназия в Маунтън Сити, се записали в армията доброволно, за да могат да останат заедно. Дарън в своята кафява униформа на заместник-шериф разправяше някаква история от войната. Дейвид, също униформен, седеше със зачервено лице в другия край на стаята.

— И значи влизаме ние в тоя мърляв публичен дом в Сайгон — тъкмо казваше Дарън, примижал като нахитрял чичка. — След почти цял месец в джунглата бяхме по-надървени от трикури козли. Дейви, пиян като казак, залита към дъртата виетнамска мадам, слага ръце на кръста й като Джон Уейн и започва да ломоти: „Колко за минет и чукане, госпожо Цепнати очи?“ Дъртата обаче явно знаеше повече английски, отколкото си мислеше, защото го изгледа с такъв поглед, който може да свали хрома от бронята на кола. После изведнъж му се усмихва мило и казва: „Твоето парче голямо момче?“ В началото Дейви не разбра за какво говори, но тя посочи кура му и повтори: „Покажи. Покажи ми голямото си парче!“

Дарън се закиска, опита се да каже нещо, но спря и отново се закиска. Накрая успя да продължи:

— И тогава на Дейви му светва и той се хили и й вика: „О, значи искаш да видиш кура на стария боец, а? Страх те е, че може да е твърде голям за момичетата ти?“ И значи Дейви… — Дарън отново се заля в смях. Смееше се толкова силно, че сълзи се стичаха по страните му. — Дейви си разкопча дюкяна и си извади кура пред всички. А тази мадам значи поглежда надолу към него, след това отново Дейви в лицето и кълна се в гроба на майка ми, му каза следното: „Обикновената цена за свирка и чукане е десет долара. Но за малка пишка като твоята ще взема само пет“.

Дарън се плесна с две ръце по коленете и зарева от удоволствие. Влезе съдия Ролинс, човек, който мразеше глупостите, и без дори да си направи труда да попита за какво е тази врява, нареди на близнаците Бауърс:

— Вървете да го доведете. Време е да започваме.

Дарън и Дейвид станаха и тръгнаха да доведат Мейнард Буш от стария окръжен затвор на Джонсън Каунти, който се намираше на тридесетина метра зад съдебната палата, отделен от нея с прекрасна ливада.

Съдията седна зад писалището си и заговори за някои от проблемите, които щяха да възникнат по време на процеса. След десетина минути чух нещо, което със сигурност бяха изстрели.

Пук! Пук!

Къса пауза.

Пук!

Прозорецът в задния край на кабинета на съдията, който се намираше на втория етаж, гледаше право към ливадата зад сградата и към затвора. Стигнах до него точно навреме, за да видя как Мейнард Буш се качва на дясната предна седалка на една тойота. Една жена му помагаше да влезе в колата. Жената блъсна вратата, хукна към шофьорското място, скочи в колата и подкара.

Дарън и Дейвид Бауърс лежаха с разперени крайници на тревата. Дарън беше паднал по корем, а Дейвид лежеше по гръб. Първата мисъл, която ми хрумна, когато осъзнах, какво се е случило, бе, че и двамата имат внуци.

Отне ми по-малко от минута да сляза тичешком по стълбите и да изскоча през задната врата на ливадата. Дейвид се бореше да си поеме дъх, кръвта му бълбукаше в зейнала на гърлото му дупка. Дарън не помръдваше. Притиснах с пръст сънната му артерия. Нямаше пулс. Двама надзиратели от затвора дотърчаха при нас. Единият погледна двамината проснати на земята мъже и влетя обратно в сградата.

Сгънах сакото си на топка и го поставих под краката на Дейвид. Свалих си връзката, сгънах я, пъхнах лявата си ръка под врата му, а с дясната притиснах вратовръзката върху раната, за да намаля кървенето.

— Дръж се, Дейвид! — извиках. — Ще се оправиш. Ей сега ще дойде линейката. — Той не отговори. — Дейвид, моля те, дръж се! Нали искаш да видиш внуците си отново? — При споменаването на внуците очите му потрепнаха, но кръвта продължаваше да шурти и дишането му беше накъсано. Нямах надежда, че ще оцелее.

До мен един млад заместник-шериф от Джонсън Каунти обърна Дарън по гръб и започна масаж на сърцето и изкуствено дишане. Онзи, който се беше върнал вътре, се появи с аптечка и още трима полицаи. Помогнаха ми да сменя вратовръзката с истинска превръзка.

— Какво стана? — попита единият.

— Нямам представа — отговорих. — Чух изстрели, погледнах през прозореца и ги видях да лежат на земята.

Държах превръзката толкова дълго, че ми се стори цяла вечност. И ето изведнъж се чуха далечни сирени, а малко по-късно наоколо закипя напрегната дейност. Пристигнаха две линейки и кола на пожарната, изпратени от диспечерите на бърза помощ, която се намираше само на три преки. Всички се качиха на бордюра и спряха на метър и нещо от мен. Униформени жени и мъже започнаха да ни заобикалят и аз се дръпнах. Нищо повече не можех да направя.