— Когато е готова за промяна, ако някога това се случи, тя ще го направи по свой собствен начин. Не можем да я насилим. Какво да правим сега?

— Взела е кола за десет хиляди долара и огърлица за пет хиляди. Какво смяташ, че трябва да направя?

Каролайн въздъхна.

— Не зная, скъпи. Може би трябва да излезеш и да се опиташ да я намериш.

— Правил съм го, забрави ли? Знаеш, че вече сто на сто се е надрусала. Сигурен съм, че вече е продала огърлицата за стотинки или я е разменила за кокаин. Ако я намеря в жилището на някой дилър, ще се озова пред съда, защото ще го убия този кучи син. Мисля да звънна на полицията в Джонсън Сити и да видя дали не могат да я приберат, преди да е продала колата на някой автоджамбазин.

В този момент иззвъня телефонът. Може би беше Сара? Може би беше решила да се върне, преди да е оплескала нещата съвсем? Вдигнах.

— Господин Дилард? — попита мъжки глас.

— Да?

— Здрасти, обажда се Матю Милър от полицейското управление на Джонсън Сити. Отдавна не съм те виждал. Добре ли си?

Познавах Матю Милър. Всъщност познавах повечето полицаи в града.

— Добре съм, Милър. Кажи ми, че си намерил колата на дъщеря ми.

— Кафяв „Крайслер Себринг“, модел 2001, регистрация от вашингтонски окръг КРС–433?

— Открадната е тази нощ.

— За жалост имам още лоши новини. Тази сутрин го намерихме потрошен на Ноб Крийк Роуд. Хлъзнал се е от банкета и се е претърколил през рекичката. После е спрял в едно дърво. Готов е за автоморгата и…

— А шофьорът?

— Нямаше шофьор — отговори Милър. — Никакви следи. Някакво предположение кой би могъл да открадне колата?

— Вероятно сестра ми. Изчезнала е по някое време през нощта.

— Мислех, че е в затвора. — Сара беше скандално известна. Всички знаеха за нея.

— Излезе преди няколко седмици. Беше отседнала вкъщи.

— Е, затова казват, че няма ненаказано добро — подхвърли Милър. — Почти привършихме тук. Ще наредя да превозят колата до сервиза на Браун. Можеш да си я прибереш оттам. Въздушните възглавници са надути и по тях няма кръв. Така че, ако е била сестра ти, отървала се е без наранявания.

— Благодаря. Можеш ли да пратиш някого, за да подам оплакване? Тя е взела и едно бижу.

— По-добре звънни на 112 — посъветва ме той. — Те ще изпратят подходящите хора.

Благодарих му и затворих.

— Потрошила е колата — обясних на Каролайн. — Представяш ли си, потрошила е колата на Лили! Ще звънна на ченгетата. Приключих с нея.

— И преди съм го чувала.

— Сериозно ти говоря. Тя извърши две углавни престъпления под моя покрив! Открадна и разби колата на дъщеря ми и задигна огърлицата ти. С нейното досие ще я вкарат в затвора, където й е мястото. Ще я заключат поне за четири години, ако не и за по-дълго.

— Сигурен ли си, че искаш точно това? — попита Каролайн. — Не искам по-късно да започнеш да се самоизяждаш.

Вдигнах телефона и набрах 112.

9 юни

10:00

След два дни ми се обади човек от Агенцията за борба с наркотиците — познавах го от десетина години. Каза, че около полунощ в понеделник са прибрали Сара от квартира на Уилсън Авеню, където се пушел крек3. Сметнал, че може би искам да науча.

Потеглих право към затвора. Докато карах натам, започна да звъни мобилният ми телефон. Беше Даян Фрай.

— Отговорът е да — започна тя. — Джон Пол Тестър-младши е собственик на сребрист „Додж Рам“, модел 2005. — Беше същият модел и цвят джип, който едва не ме прегази.

— Какво друго откри за него?

— Роден на 1 декември 1972 в Нюпорт от Джон Пол и Дебра Джейн Тестър. Когато момчето е само на две, майката умира от рак на яйчниците. Отгледан е от баща си, който работел като странстващ заварчик, когато не проповядвал евангелието. Когато бил на път, което се случвало често, момчето оставало при една своя леля. Разговарях с нея. Приятна жена. Казва се Уанда Смитърс. Сега се е преместила в Окала, Флорида. Разказа ми, че Младши боготворял баща си. Любимото му занимание като момченце било да иде в черквата и да слуша проповедите на татко си.

Сядал на първия ред и не пропускал и дума. На десет години вече бил започнал да изучава Библията и да засвидетелства вярата си пред баща си. Започнал да проповядва още докато бил подрастващ. Когато не проповядвал, прекарвал почти цялото си време в стаята си. Никога не бил имал гадже, нито проявявал интерес към училищните извънкласни дейности или спорта. Евангелието било неговият живот. Щом завършил гимназията, баща и син започнали да пътуват заедно. Проповядвали из целия югозапад. Били легендарни сред фундаменталистите.

— По дяволите, Даян, и си събрала всичко това само за два дни?

— Причината се крие в обаянието ми и в силното ми личностно излъчване. И на факта, че лелята ми проглуши ушите с приказките си.

— Нещо друго?

— Миналата година им гостувала. Младши си стоял в стаята и четял, точно както правел, когато бил момче. Също така каза, че Тестър-старши не бил чак толкова отдаден на вярата. Всъщност пиел много и си падал по мадами.

— Хм, дали синът е знаел за това? — измърморих.