Отворих картичката. Каролайн беше написала: „Следвай сърцето си. Следвай мечтите си. Ние всички ще сме там, накъдето те води то. Обичаме те“. Тя не по-малко от мен искаше да зарежа адвокатската професия. Знаеше, че работата ми ме кара да воювам със себе си. Неведнъж ми беше казвала, че никога не е виждала човек в по-голямо противоречие със себе си. Съветваше ме да се запиша във вечерно училище и да взема удостоверение за гимназиален учител и треньор.

В кутийката имаше билети за ложа за мача на „Атланта Брейвс“ през юли.

— Не смей да планираш нещо за този ден — каза Каролайн. — Всички ще отидем.

— Разбира се, че няма — обещах. Това беше прекрасно.

Приключихме с десерта и към девет потеглихме за вкъщи. Когато завих, светлината на фаровете се плъзна по предната веранда на десетина метра вляво от вратата на гаража и забелязах някакво движение. Живеехме на десет самотни акра върху склон, който гледаше към езерото Бун. Когато тръгнахме за ресторанта, бяхме оставили Рио в къщата. Спрях пред гаража и слязох от колата. Чух Рио да лае яростно вътре.

— Ще сляза да светна лампата на верандата — казах на Каролайн. — Вие стойте в колата.

— Без тия — възрази Джек и също слезе.

Тръгнах към верандата. Джек беше до мен. До вратата стоеше някой.

— Кой е там? — попитах високо.

Нито звук. А после лампата светна. До вратата стоеше сестра ми Сара — по шорти и със зелена тениска, на която пишеше: „Чукай ме, аз съм ирландка“.

12 април

23:00

Задниците от Джонсън Сити вече бяха успели да съберат информация за жертвата. Оказа се, че Джон Пол Тестър е вдовец с пораснало дете — син, заместник-шериф и капелан в Кок Каунти. Та Тестър дошъл да проповядва на евангелистко събрание в една малка черква до Бун Крийк, изнесъл си проповедта, прибрал почти триста долара от дискоса, тръгнал си към девет — и оттогава никой не го беше виждал. Банковите записи показваха, че е изтеглил двеста долара в брой от банкомат в 23:45. Банкоматът се намираше в „Маусес Тейл“. Ако Тестър беше похарчил триста долара там и около полунощ му бяха дотрябвали още пари, Барлоу нямаше как да не го е забелязала.

Значи тая кучка го беше излъгала.

Ландърс прекара следобеда в съчиняването на клетвена декларация за издаването на съдебно разрешение за обиск и после отиде при съдията и му обясни, че собственичката на клуба, където жертвата е била видяна за последен път, го е излъгала и отказва да сътрудничи. Съдията подписа разрешение БРТ да претърси „Маусес Тейл“ за възможни доказателства, имащи връзка с убийството на Джон Пол Тестър. И тъй като ставаше дума за стриптийз клуб, съдията нямаше никакви угризения да разреши на Ландърс да го извърши в работно време.

Ландърс лично планира нахлуването. Час преди хората от специалната част да проникнат през парадния вход, той щеше да иде да провери как стоят нещата и след това в уговорения момент щеше да даде знак за започване на акцията. Очакваше я с нетърпение — особено проверката на персонала.

Малко след девет се прибра вкъщи, за да си вземе душ и да се преоблече. Обу си джинси, черно поло и си сложи сако, пъхна чипоносия си револвер калибър.38 в кобур на глезена и в десет и четвърт подкара към „Маусес Тейл“. Заведението беше простовато, издигнато от бетонни блокчета и боядисано в светлосиньо. Над предния вход имаше яркосиня тента с черни ръбове. Върху обърнатата към улицата страна на сградата имаше изрисувана голяма сива мишка с извита опашка, щръкнала в нещо наподобяващо надървен… такова де.

На паркинга пред входа имаше поне трийсет коли. Ландърс трябваше да плати куверт от десет долара, за да мине край русокосата мадама във фоайето — приличаше на скъпа проститутка с умело положения грим и черния латексов костюм. Плюс големи цици. Банкоматът, от който жертвата беше изтеглила пари, беше точно до плота на рецепцията.

Русокосата въведе Ландърс в основната част на клуба — голямо помещение дълго около тридесет метра и широко почти петнадесет. В стените на главното помещение имаше нещо като малки чакални, с входове, закрити с черни пердета.

Имаше три сцени с големината на боксови рингове, разположени в триъгълник и оборудвани с месингови пилони. Всяка сцена беше оградена с огледала и заета от гола извиваща се дама. Цигареният дим се виеше на облаци на три метра от земята, една огледална топка запращаше из помещението бляскащи лъчи. Музиката беше оглушителна. Ландърс беше чул блъскането на басите още от паркинга. Не знаеше парчето, което въртяха, но сигурно беше на някой тъп черногъз рапър.

Набързо огледа посетителите. На бара вляво седяха шестима души, изцяло мъжка компания. Други тридесетина седяха на масите и барплотовете около сцените. Като се изключат танцьорките и двете келнерки, които носеха крайно привлекателни тесни сестрински престилчици, в помещението нямаше други жени. Никъде не видя Ърлин Браун.

Седна на една маса в дъното. Червенокосата на сцената беше великолепна. Имаше красиво лице и не преставаше да мята глава, та косата й да се вее. Краката й бяха дълги, задникът стегнат, циците малки и твърди — а бе наистина си я биваше.