Читаем Един честен човек полностью

— Не поиска моя пистолет — каза Жаклин, — защото не го беше видял. Не знаеше, че и аз имам оръжие. Беше в джоба ми, но нито за миг не го бях извадила дори когато беше най-страшно. Дали от шок? От страх? Не знам. Но го видях как се оглежда в това ужасно, кърваво помещение, после поглежда към мен и сестра ми и… — Тя си пое дъх. — И го убих. — Някакво мускулче на шията ѝ потрепери. — Искахме само да си отидем у дома.

Дълго време никой не проговори. Накрая Жаклин наруши мълчанието:

— Останахме сами с онези мъртви мъже. Тогава нямахме избор.

Разбира се, помисли си Изриъл. Какъв избор имаш, когато си застанал над трупа на човек, когото си убил, на яхта, носеща се без управление някъде из Северния Атлантик?

— Виждахме острова — каза тихо тя. — Този ужасен остров. Знаехме, че водата е студена, но това беше единствената суша наблизо. Изглеждаше просто ей там. На яхтата сигурно е имало спасителни жилетки. Едва по-късно се сетих за това. За момента просто… така ми се искаше да се махна оттам, а островът беше толкова близо.

Изриъл си спомни къде видя яхтата „Мерео“ на дрейф, огряна от изгряващото слънце. Сушата е била наблизо наистина, но водата е била студена, а скалите — безмилостни.

— Били сте заедно във водата? — попита той.

— Да. За малко. После Мари дръпна напред. Помислих си: това е добре, ще успее. Аз щях да се удавя. Сигурна бях. Океанът беше леден и твърде силен. Радвах се, че е дръпнала напред.

— Ти как успя? — попита Изриъл.

Усмивката ѝ беше толкова тъжна, че той извърна глава.

— Чантата с онези ужасни пари — каза тя. — Беше направена така, че да плава. Представяш ли си?

Той кимна.

— Водонепромокаема. Да, разбира се.

— Мари не искаше да я остави на яхтата. Беше твърдо решена да си тръгне оттам с… нещо. Мислех си, че ще се удави заради нея. Затова ѝ я взех. — Тя се поспря, избърса с длан челюстта си и извърна поглед встрани. — Но чантата плаваше. Парите останаха над водата и се оказаха в мои ръце.

— Дълго време ли стоя тук? — попита Изриъл. — Или започна отнякъде другаде, преди да се добереш до тази къща?

— Бях тук. Повечето време в тази стая. Не съм сигурна колко време е изминало, преди да се появи Лай-мен. Часове или дни. Стори ми се цяла вечност… или един миг. Сестра ми я нямаше. Беше изчезнала.

Тя замлъкна, очевидно изтощена. Беше приключила с разказа си.

Изриъл отиде до старите каменни стъпала, по които се излизаше от стаята. Водата се отдръпваше с отлива и разкриваше още стъпала. Той си даде сметка, че те водят към подковообразното заливче зад Литъл Херинг. При подходяща дълбочина оттук можеха да се внасят и изнасят неща.

Или хора.

При прилив вратата просто изчезваше. Той си спомни историите за контрабандисти от отдавна отминали времена, които бе чувал от дядо си в онази ухаеща на дървени стърготини работилница за лодки. Когато стигнеше до страшната част от историята, старецът драматично понижаваше глас, после се подсмихваше с шеговито блеснали очи, за да му покаже, че всичко това е останало далече назад. И че малкият Изриъл е в безопасност.

Беше по времето, когато баща му си изкарваше хляба като рибар, а не като трафикант на хора.

Той се извърна с лице към Жаклин.

— Още преди да се случи всичко това, аз ти предложих да те свържа с една полицайка, на която можеш да се довериш.

Забеляза колебанието ѝ.

— Дали ще има някакво значение за теб, ако ти кажа, че въпросната полицайка е била тук, в тази стая? Искам да кажа, че е преживяла всичко това.

Това я накара да се сепне.

— И ти го вярваш?

— Да — отвърна той. — Тя ме е лъгала за други неща, но не смятам, че има нещо фатално в лъжите ѝ. Вярвам ѝ, че е била в тази стая. Също като теб.

Жаклин не отговори веднага и това му хареса. Беше свикнал да прави грешни избори и знаеше риска от поемане на първата ръка, протегнала се за помощ.

— И най-добрият сценарий — каза той — включва да си признаеш, че си убила двама души. Един на яхтата, с пистолет, даден ти от мен, и един тук. Мога да ти свидетелствам за обстоятелствата, при които е убит вторият, да обясня, че си защитавала дете, но аз не съм човек, на когото полицията би имала доверие.

Тя кимна едва забележимо.

— Но от начина, по който са се развили нещата на яхтата — продължи той, — за теб произтичат повече неприятности. Ти няма да си единствената със своя версия за това как си се озовала там и какво си правила. Няма значение, че си единствената оцеляла, това няма да попречи на други да имат своя версия по въпроса. Особено Стърлинг и Карузо. Единствената причина да се стремят изобщо да научат твоята истина е да подкопаят доверието в нея по най-ефикасния възможен начин.

Тя все още мълчеше. Седеше насреща му и го гледаше. Момчето също го наблюдаваше. Всички очакваха Изриъл да предложи някакъв хитър план. Докато неговият собствен план по-рано същия ден бе да избяга и да се укрие… с помощта на Карузо. Да изчезне.