Читаем Един честен човек полностью

— Залогът е твърде голям, за да сбъркаш — каза Изриъл, като си мислеше, че ще действа в мига, когато Стърлинг стъпи на лодката. Карузо щеше да погледне към него. Да отклони вниманието си за момент. Това му беше достатъчно.

Трябваше да е достатъчно.

Стърлинг беше стигнал до края на пристана. Стоеше, наведен над тях, и дишаше тежко.

— Здрасти, Из — каза той. — Арестуван си.

В центъра на гръдния кош на Изриъл цъфна червена точка — трепкащата светлина от лазерния мерник на Стърлинг.

— Дай на Карузо малко време, да видим дали е съгласен с теб — каза Изриъл. — Още мисли. Засега този остров не е твой.

— О, мой е!

— Това място загива — каза Изриъл, поглеждайки против волята си към Стърлинг. — Толкова ли държиш да го имаш? Струваха ли си всички злини, които си извършил тук, за да се сдобиеш с един пуст остров?

Чичо му го наблюдаваше през дъжда с изписано на лицето искрено разочарование.

— Обичам го повече от когото и да било — каза той. — Всички останали приеха смъртта му. Аз не. Повечето си тръгнаха. Аз останах. Този остров е подсигурил бъдещето на внуците ми, Изриъл. Както би трябвало да бъде. Аз просто намерих алтернативен начин да си изкарвам прехраната от това място.

— С кървави пари, побъркан кучи сине.

— Всички пари са кървави. Винаги някой печели, друг губи. Аз не приех да съм от губещите, това е всичко.

— Колко пари получи, за да натопиш Гарднър?

— Никого не съм топил. Казах истината за него. Той сам се натопи.

— Гарднър беше човекът, който обещаваше да отвори наново любимата ти Ничия зона. Ти изкупи половината остров, залагайки на него, само за да го предадеш накрая. Защо?

— Много просто — каза Стърлинг. — Защото щеше да загуби. Всеки можеше да види това.

На Изриъл му идеше да се изсмее, както беше застанал под дъжда с червената точка от лазерния мерник на гърдите си.

— Адаптираш се или умираш, Из — каза Стърлинг. — Как не го виждаш? Баща ти го виждаше. Чарли искаше да бъде прост рибар, мамка му, с чисто сърце, чисти ръце, такива благочестиви глупости. Но дойдоха трудни времена и знаеш ли какво стана? Прозря истината.

— Каква е истината?

— Че никой, дошъл отдалече, не дава пет пари за това място, нито какво ще се случи с него. Светът винаги е готов да ни прецака и за да оцелееш тук, се иска сила. На много хора от този остров им трябва сила, а те я нямат. Аз им я давам.

Корумпиран до мозъка на костите си, този човек още се смяташе за герой.

— Ти май си вярваш, а? — каза Изриъл.

— Можеш да заложиш задника си, че си вярвам. — Пистолетът в ръката на Стърлинг не трепваше. — Никой няма да ти даде втори шанс да запазиш къщата си. Сега тя е моя. А освен това имам и работа. Време е да караме нататък.

Това бе адресирано към Карузо, не към Изриъл. В тона му се долавяше намек за въпрос, за очакване на окончателна присъда. Той щеше да натисне спусъка, но Карузо трябваше да вземе решението.

Изриъл погледна Карузо, който го наблюдаваше през дъжда с безразличен поглед.

— Камерите бяха в едни малки висулки — каза Изриъл. — Едната ти липсва. Защото е у мен.

Настъпи мълчание. После Стърлинг каза:

— Дрън-дрън.

Карузо още гледаше Изриъл, който мълчеше. Без да отмества поглед, той само кимна веднъж.

После стреля толкова бързо, че Изриъл не разбра какво става, докато не проехтя и вторият изстрел. Двата се сляха в един общ трясък и той нямаше време да се наведе, нито да се сети за ножа в ръката си, камо ли да го използва.

Пистолетът на Стърлинг, с всички патрони в него, се удари в пристана преди трупа му. Оръжието отскочи от дъските, описа дъга и падна на дъното на лодката, а той издаде пронизителен звук на изненада и болка, преди също да падне. Но не стигна до лодката. Лицето му се удари в перилото, чу се хрущящ звук, като от удряне с плоска дъска по водна повърхност, тялото му се превъртя във въздуха и падна в океана. Плясъкът бе почти заглушен от плющенето на дъжда.

— Дай ми го — каза Карузо с тих, равен глас, сякаш нищо не се бе случило. Погледът му отново беше прикован в него.

Отначало Изриъл си помисли, че има предвид пистолета на Стърлинг, който се беше спрял до краката му. Но Карузо не се интересуваше от оръжието.

— Колието ли? — попита Изриъл, давайки си сметка, че е успял, превърнал се е в заплаха, срещу която Карузо няма противодействие. Поне засега.

— Да. Дай ми го.

— Добър избор, Карузо. Знаех, че няма да ме разочароваш.

Той пристъпи напред и бръкна в левия си джоб — залагаше на неистовото желание на този човек да се сдобие с онова, което търсеше, разчитайки да проследи с поглед ръката му в джоба.

И той го направи. Гледаше лявата ръка на Изриъл, когато дясната се стрелна напред, острието на ножа се разгъна и след миг беше в гърлото на Карузо.