Читаем Допустим риск полностью

Щипна я по бузата. Тя отвърна на поздрава му и го попита ще пийне ли чаша вино. Стантън прие на драго сърце и я последва в кухнята.

— Само такова вино ли имаш? — попита той, докато гледаше как Ким маха тапата.

— Май да.

— Тогава предпочитам бира.

Докато младата жена продължаваше приготовленията, братовчед и се намести върху един от високите столове без облегалка и я загледа. Не предложи да и помогне, но и Ким нямаше нужда от помощ.

— Както виждам, вече сте се сдушили с Бафър — отбеляза Стантън.

Кучето на Едуард се пречкаше из краката на Ким, докато тя сновеше напред-назад из кухнята.

— Браво на теб. Ужасен гадняр е.

— Аз да съм се сдушила с Бафър ли? — засмя се младата жена. — Я не се занасяй. Навърта се тук от любов не към мен, а към пържолите. Обикновено не се отделя и на крачка от Едуард, все стои с него в лабораторията.

Ким провери температурата във фурната и сложи хлебчетата да се пекат.

— Харесва ли ти да живееш в къщата? — поинтересува се Стантън.

— Да — потвърди тя. После въздъхна. — Като цяло. За нещастие на преден план все излиза лабораторията. Едуард е под голяма пара, много изнервен е.

— Ха, на мен ли го казваш! — възкликна братовчед и.

— Онези от „Харвард“ непрекъснато му правят въртели — допълни Ким, но нарочно не спомена, че същото важи и за самия Стантън.

— Още в началото го предупредих — напомни той. — От горчив опит бях наясно, че надушат ли за какво става дума, онези приятелчета в „Харвард“ няма да си траят. Университетите, особено пък „Харвард“, са много чувствителни на тази тема.

— Дано не си съсипе научната кариера — сподели опасенията си Ким. — Преди да се появи тази идея за лекарството, първата му любов беше все пак преподаването.

Посоли салатата и и сложи олио и оцет. Стантън само я гледаше — заговори едва след като тя извърна очи към него.

— А при вас двамата как вървят нещата? — попита братовчед и. — Не искам да си пъхам носа, където не ми е работа, но покрай този проект разбрах, че Едуард си е голям особняк, трудно се излиза на глава с него.

— Напоследък му се струпа много — съгласи се Ким. — Местенето не мина така гладко, както очаквах, но не бях предвидила лекарството и „Омни“. Както вече ти казах, Едуард е под голямо напрежение.

— Не само той е под напрежение.

Входната врата се отвори и в къщата нахълтаха Едуард и всички изследователи от екипа му. Ким отиде да ги посрещне и се опита да разведри обстановката. Това не се оказа никак лесно. Всички, дори Глория и Дейвид, бяха раздразнителни. Както личеше, на никого не му се вечеряше тук. Беше се наложило Едуард да ги довлече едва ли не насила.

Най-кисела изглеждаше Елинор. Щом разбра какво има за вечеря, нацупи капризно устни и процеди, че не ядяла свинско.

— А какво ядеш? — попита Едуард.

— Риба и пиле.

Той погледна Ким и вдигна озадачено вежди, сякаш и казваше: „Ами сега?“

— Ще отскоча да купя риба — успокои ги домакинята. Взе ключовете от колата и излезе. Елинор се бе държала твърде грубо, но Ким всъщност дори се зарадва, че и се е отворил случай да се махне за малко от къщата. Настроението там беше потискащо.

Съвсем наблизо продаваха прясна риба и тя купи няколко парчета сьомга — в случай че още някой поиска. Докато се връщаше, се запита със свито сърце какво ли ще завари.

Но когато влезе в къщата, бе приятно изненадана. Напрежението се беше поразсеяло. Е, не че царуваше безгрижно веселие, ала поне я нямаше предишната тягостна, наелектризирана атмосфера. Докато бе отсъствала, другите бяха отворили виното и бирата и се черпеха с по-голямо желание, отколкото тя бе очаквала. Добре, че беше взела повечко пиене.

Всички се бяха разположили около масичката в хола, пред портрета на Елизабет. Младата жена кимна на онези, които се извърнаха към нея, и се запъти право към кухнята. Изми рибата и я сложи в голяма чиния до пържолите.

Наля си вино и с чашата в ръка се върна при групата. Стантън се беше изправил до камината, точно под портрета.

— Както е тръгнало, скоро ще останем без пукнат грош — патетично заяви той. — Само това оставаше, да се разорим! Искам всеки от вас да предложи как да увеличим капитала. Имаме три пътя: да пуснем акции на фондовата борса, от което се съмнявам, че ще спечелим, поне докато не предложим нещо за продан…

— Но ние имаме какво да предложим — прекъсна го Едуард. — Разполагаме с най-многообещаващото лекарство след появата на антибиотиците. Благодарение на госпожата — вдигна той бутилката бира към портрета на Елизабет. — Да пием за жената, която — никак не е изключено — може да стане най-прочутата салемска вещица!

Всички вдигнаха чашите, дори Стантън — и той надигна бирата, оставена в края на полицата над камината.

Ким обаче не помръдна. Докривя и — очакваше едва ли не изражението върху портрета на Елизабет да се промени. Според нея подмятанията на Едуард бяха проява на лош вкус и неуважение. Запята се какво ли би казала Елизабет, ако можеше да види отнякъде как тези иначе талантливи хора умуват в къщата и как да понатрупат повечко пари от откритие, свързано с нейните несрети и мъчителна смърт.