Читаем Допустим риск полностью

Драги ми друже,

Както несъмнено знаеш, заместник-губернаторът на Негово Величество се разпореди във Върховния съд на Маачузетс Бей четвъртък, четиринайсети януари да бъде обявен за ден на пост и покаяние за всички грехове, извършени срещу невинни хора заради подстрекателството на сатаната и на сродните нему в Салем. В този дух се чувствам съпричастен, понеже бях в състава на тогавашния Върховен съд, та смятам да оглася на всеослушание своята вина и срам и ще го сторя в храма „Олд Саут“. Ала на тебе, друже мой, не знам що да река, та да облекча бремето ти. Не се и съмнявам, че Елизабет се бе свързала със силите на злото, не знам обаче дали е била обладана или е влязла в сговор с тях, а и не желая да се губя в догадки, понеже в миналото съм бъркал в преценката си. Колкото до запитването ти относно стенограмите на Върховния съд като цяло и на съдебния процес срещу Елизабет в частност, мога да удостоверя, че те са у преподобния Котън Мадър, заклел се пред мене те нивга да не попадат у когото не трябва, та да не бъде опетнено доброто име на съдии и съдебни заседатели, дали всичко по силите си, макар и в много случаи допуснали грешки. Не дръзнах обаче да питам, а и не желая да узнавам дали преподобният Мадър възнамерява да изгори гореупоменатите стенограми. Колкото до мнението ми във връзка с предложението на съдията Джонатан Коруин да ти предостави всички стенограми по делото срещу Елизабет, включително първоначалната жалба, заповедите за задържане и обиск и предварителното слушане, според моето мнение трябва да ги вземеш и да сториш с тях, каквото сметнеш за добре, така щото идните поколения в рода ти да не страдат от разгласяването на трагедията от Салем, за която Елизабет е виновна пряко или косвено.

Бог да ни пази, твой приятел Самюъл Суол.

— Божичко! — чу се сърдитият глас на Едуард. — Понякога се налага човек да те търси под дърво и камък.

Ким вдигна очи от писмото на Суол и видя, че Едуард се е надвесил над нея — не я беше забелязал заради една от черните кантонерки, зад която тя беше приклекнала.

— Да не се е случило нещо? — уплаши се младата жена.

— Да, случило се е! — отвърна ядно той. — Издирвам те от половин час. Досетих се, че си в замъка, качих се чак дотук и прегракнах да те викам. После слязох във винарската изба — и там те няма никаква. Пак се върнах тук. Това на нищо не прилича, правиш ме на маймуна! Щом си решила да се залостваш толкова дълго тук, прокарай поне телефон.

Ким скочи като ужилена.

— Извинявай — засуети се тя. — Изобщо не съм те чула.

— Очевидно. Слушай, възникна един проблем. Стантън пак ми прави стойки заради парите, ще ми се домъкне тук всеки момент. Изобщо не ни е до срещи с него, камо ли пък в лабораторията — ще тръгне да подпитва какво правим. За капак всички сме изнервени до краен предел, толкова сме преуморени. Ония, моите от екипа, седнали, моля ти се, да се карат за някакви дивотии — кой разполагал с повече място и кой бил по-близо до климатика. Имам чувството, че съм бавачка на някакви пикльовци. Накъсо, искам да се срещнем в къщата — на всички ще им се отрази добре да се откъснат за малко от лабораторията. За да пестим време, не е зле междувременно и да хапнем. Ще приготвиш ли нещо за вечеря?