Читаем Допустим риск полностью

— Станах два часа по-рано, отколкото очаквах — поясни ученият. — Лабораторията може и да почака. Снощи прекарах най-хубавата вечер от цяла година насам и не ми се иска тя да свършва.

Ким се усмихна и след като се вдигна на пръсти, обви ръка около врата му и го притисна до себе си. Той начаса отвърна на милувката.

Качиха се в колата на Ким, тъй като и бездруго трябваше да я преместят — бяха я оставили пред апартамента на Едуард, където можеха да спират само хората, живеещи в кооперацията. Щом излязоха на площада, Едуард я заведе в студентския стол, където хапнаха бъркани яйца с бекон и кафе.

Какво ще правиш днес? — поинтересува се той.

Налагаше се да говори колкото му глас държи, за да надвика врявата в заведението. Лятната сесия в университета беше в разгара си.

— Отивам в Салем — отвърна Ким. — Започнали са ремонта на къщата. Искам да проверя как върви. Ще се върна надвечер.

— Искаш ли към осем да се срещнем в „Харвест Бар“?

— Дадено.

Едуард помоли Ким да го остави на ъгъла на Къркланд Стрийт и авеню Дивинити. Застана на тротоара и и маха, докато я изгуби от поглед. Знаеше, че е влюбен, и му беше приятно. Идеше му да запее. Беше толкова весел, защото усещаше, че и Ким се влюбва в него. Дано само продължеше по-дълго… Едуард си спомни цветята, които и пращаше всеки ден, и се запита дали не прекалява — нямаше голям опит в тези неща.

След като влезе в биологичната лаборатория, установи, че още нямаше осем часа. Тръгна нагоре по стълбите, притеснен, че ще се наложи да чака Кевин Скрантън. Оказа се обаче, че тревогата му е безпочвена — Кевин вече беше на работа.

— Добре, че се отби — рече му той. — Тъкмо се канех да те търся. — Да не си намерил Claviceps purpurea? — попита обнадежден Едуард.

— Не — поклати глава Кевин. — Няма Claviceps.

— По дяволите! — изруга другият мъж и се отпусна тежко в един от столовете.

Усети как го присвива под лъжичката — беше много разочарован. Беше разчитал на положителен резултат, и то главно заради Ким. Искаше да и го поднесе като дар, с който тя да изчисти позорното петно върху името на Елизабет.

— Какво оклюма такъв, все едно са ти потънали гемиите! — засмя се Кевин. — Няма Claviceps, затова пък има какви ли не други гъбични плесени. Една, получена по морфологичен път, прилича на Claviceps purpurea, но е от непознат досега вид.

— Да не се шегуваш? — скочи Едуард. Грейна при мисълта, че ако не друго, то поне са направили научно откритие.

— Е, това не е кой знае колко изненадващо — подхвана пак Кевин и Едуард отново се свъси разочаровано. — Днес са установени към петдесет хиляди разновидности на гъбичките. Но някои смятат, че истинският им брой е някъде между сто и двеста и петдесет хиляди.

— Тоест не става дума за фундаментално откритие — отбеляза сухо Едуард.

— Нека не избързваме с изводите — прикани другият учен. — Но това е плесен, която вероятно ще те заинтересува. Подобно на Claviceps purpurea, и тя е от групата на аскомицетите, пак като Claviceps образува склеротии.

Пресегна се над писалището и пусна в дланта на Едуард няколко мънички тъмни зрънца. Той ги докосна с показалец. Приличаха на тъмни оризчета.

— Обясни ми какви са тези склеротии — помоли Едуард.

— Вид вегетативни спори при някои гъбички — отвърна другият учен. — Различават се от простите едноклетъчни спори, защото са многоклетъчни и съдържат гъбични влакна, или гифи, а също трупат храна.

— И защо реши, че ще проявя интерес към тях? — попита Едуард.

Спорите му приличаха на зрънцата в ръжен хляб. Доближи ги до носа си — нямаха мирис.

— Защото тъкмо склеротиите на Claviceps съдържат биоактивни алкалоиди, причиняващи халюцинации — обясни Кевин.

— Какво?! — ахна Едуард. Изправи гръб и се взря заинтригувано в зрънцето между пръстите си. — Има ли някаква вероятност тази чудесия да съдържа същите алкалоиди, както Claviceps?

— Точно там е въпросът — каза Кевин. — Мен ако питаш, вероятността е твърде голяма. Малко са гъбичките, които произвеждат склеротии. Този нов вид определено е свързан на някакво равнище с Claviceps purpurea.

— Дали да не проверим? — предложи Едуард.

— В какъв смисъл? — учуди се другият учен и погледна подозрително своя приятел.

— Мисълта ми е да направим отвара от тези приятелчета и да я опитаме.

— Дано се шегуваш — изгледа го Кевин ококорен.

— Изобщо не се шегувам — възрази Едуард. — Интересувам се дали тази нова плесен съдържа алкалоид с халюциногенно въздействие. Най-лесно ще разберем, ако опитаме.

— Ти си превъртял! — ахна смаян Кевин. — Микотоксините са доста силни, както ще ти кажат и стотиците хора, пострадали от въздействието на моравото рогче. Науката открива непрекъснато нови и нови микотоксини. Ще се изложиш на огромна опасност!

— Какво стана с авантюристичния ти дух? — подметка дяволито Едуард и се изправи. — Мога ли да използвам лабораторията ти за този малък експеримент?

— Не искам да се замесвам в такива дивотии — отсече Кевин. — Ама ти едва ли говориш сериозно.

— Говоря ти повече от сериозно — възрази другият учен.