Намериха малко евтино ресторантче, където сервираха прясна риба. Вътре нямаше къде игла да падне, затова се видяха принудени да седнат на високите столчета пред бар плота. Поръчаха си печена треска и по халба ледена наливна бира. За десерт си взеха индиански пудинг със сладолед по старовремска рецепта.

След шумотевицата в ресторанта им беше приятно да се потопят в тишината на автомобила — подкараха мълком към имението. Но докато минаваха през портата, Ким усети, че Едуард е видимо притеснен. Не го свърташе на едно място, той час по час отмяташе косата от челото си.

— Какво има? — попита тя.

— А, н-нищо — отвърна Едуард, но пак бе започнал да заеква.

Ким спря до неговия автомобил. Дръпна ръчната спирачка, без да изключва двигателя. Зачака — знаеше, че Едуард се кани да каже нещо. Накрая той изстреля:

— Защо не ми дойдеш на гости, след като се приберем в града?

Поканата завари Ким неподготвена. Тя бе доловила колко смелост му е била нужна, за да изрече тези думи, и не искаше той да се почувства отхвърлен. Същевременно си спомни за пациентите, за които трябваше да се погрижи още рано на другата сутрин. Накрая надделя професионализмът.

— Извинявай — подхвана тя. — Вече е много късно. Капнала съм от умора, станала съм още в шест. — За да разведри обстановката, добави шеговито: — Пък и не съм си написала домашното за утре.

— Ще се приберем бързо — започна да я убеждава Едуард. — Още е девет и нещо.

Ким беше изненадана и притеснена.

— Струва ми се, че нещата се развиват прекалено бързо — каза тя. — Много приятно ми е с теб, но не искам да избързвам.

— Ама разбира се — увери я Едуард. — И на мен ми е приятно с теб.

— Хубаво ми е, когато сме заедно — повтори Ким. — Тази седмица в петък и събота не съм на работа, стига и ти да си свободен.

— Какво ще кажеш да вечеряме заедно в четвъртък? — предложи Едуард. — Надявам се да нямаш домашни.

Младата жена се засмя.

— За мен ще е удоволствие, И ще се постарая да си напиша домашното навреме — усмихна се тя.

ПЕТЪК, 22 ЮЛИ 1994 ГОДИНА

Ким примигна и отвори очи. Отначало не разбра къде се намира. Върху прозорците имаше някакви странни щори, които разсейваха ранната утринна светлина. Ким се извърна, видя до себе си Едуард, който бе потънал в сън, и тутакси си спомни всичко.

Дръпна чаршафа и се зави презглава. Определено се чувстваше необичайно и не на мястото си. Стана и ужасно неудобно.

— Ах, ти, двуличница такава! — скастри се тя наум.

Само преди броени дни бе заявила на Едуард, че не иска да ускорява нещата, а ето, че сега се будеше в леглото му. Никога досега не бе имала връзка, в която толкова бързо да е стигала до интимност.

Опита се да се изплъзне колкото може по-безшумно от леглото с намерението да се облече още преди Едуард да се е събудил. Но не би. Неговият дребничък, бял и рядко свадлив териер и се озъби и се разлая. Казваше се Бафър. Проклетият дребосък бе заел стратегическа позиция в долния край на леглото.

Едуард седна и го отпрати. Простена и пак се свлече върху възглавницата.

— Колко е часът? — попита, след като отново затвори очи.

— Малко след шест — отвърна Ким.

— Защо си станала толкова рано?

— Свикнала съм. Винаги ставам по това време, за да отида на работа. — Да де, но легнахме чак към един.

— Няма значение — рече Ким. — Извинявай. Не биваше да оставам.

Едуард отвори очи и я погледна.

— Нещо притеснява ли те? — попита я.

Младата жена кимна.

— Съжалявам. Не биваше да те убеждавам да оставаш.

— Ти не си виновен — възрази тя.

— Искаше да си тръгнеш — възрази Едуард. — А аз те спрях.

Спогледаха се и прихнаха.

— Май се повтаряме — рече Ким през смях. — Пак се надпреварваме кой ще се извинява повече.

— Щеше да е смешно, ако не беше жалко — съгласи се и Едуард. — А би трябвало да сме отбелязали поне някакъв напредък.

Ким се приближи и обви ръце около врата му. Прегърнаха се смълчани. Едуард пръв наруши тишината.

— Нима наистина още се чувстваш неудобно?

— Не — увери го младата жена с усмивка. — Понякога е достатъчно да погледнеш някого в очите, за да ти олекне.

Докато той си вземаше душ, Ким звънна на съквартирантката си Марша, която сигурно вече тръгваше на работа.

Марша и се зарадва и сподели, че се е притеснила, задето предната вечер Ким не се е прибрала и дори не се обадила.

— Трябваше да ти звънна — заоправдава се Ким.

— Значи всичко е минало по вода? — подпита плахо Марша.

— Да, много хубаво беше — призна си Ким. — Но стана късно и не исках да те будя.

— Ама разбира се! — възкликна приятелката и.

— Ще нахраниш ли Сава? — помоли Ким, за да смени темата — Марша познаваше и кътните и зъби.

— Котката ти вече е нахранена — успокои я тя. — Единствената друга новина е, че снощи те търси баща ти. Каза си му се обадела при първа възможност.

— Баща ми ли? — учуди се Ким. — Виж ти! Никога не ме е търсил.

— Излишно е да ми казваш — засмя се Марша. — С теб живеем заедно от години, а това е първият път, когато говоря с него по телефона.

След като се окъпа и облече, Едуард изненада Ким с предложението да закусят заедно на Харвард Скуеър. Беше очаквала той да се запъти право към лабораторията.