Читаем Божията формула полностью

— Е… това няма как да стане — каза историкът. — Ще трябва да отида до Лисабон и да се погрижа за някои неща.

— Нуждаем се спешно от вас, професоре. За тези пари не може да се занимавате с други, странични неща.

— Вижте, аз трябва да представя отчет в «Гулбенкян» за срещите в Египетския музей, освен това имам някои висящи проблеми за разрешаване във факултета. Остават ми четири лекции, за да приключа семестъра, и се налага да намеря асистент, който да ме замести. Едва тогава ще съм на ваше разположение и ще мога да замина за Техеран.

Иранката въздъхна нетърпеливо.

— В такъв случай, след колко време можете да дойдете?

— След седмица.

Ариана поклати глава, преценявайки положението.

— Хм… добре. Надявам се все някак си да се оправим дотогава.

Томаш взе копието, взирайки се за сетен път в заглавието.

— Как ръкописът е попаднал във вашите ръце?

— Не мога да ви кажа. Този въпрос не ви засяга.

— Е, добре. Но предполагам, че можете да ми кажете какъв проблем разработва Айнщайн в този непубликуван текст, нали?

Ариана въздъхна и поклати глава.

— За съжаление, по този въпрос също не мога да ви дам сведения.

— Да не искате да ми кажете, че и това е поверително?

— Разбира се. Всичко, свързано с този проект, е поверително. Но в този случай не бих могла да ви отговоря, защото, колкото и невероятно да изглежда, дори ние не успяхме да разберем какво е написано там.

— Какво говорите? — По лицето на Томаш се изписа почуда. — Какъв е проблемът? Нямате преводач от немски?

— Проблемът е, че част от документа не е написана на немски.

— О, така ли?

— Да.

— Тогава?

— Вижте, това, което ще ви кажа, е абсолютно поверително.

— Да, вече го обсъдихме, не се безпокойте.

Ариана си пое дълбоко въздух.

— Почти целият документ е написан от ръката на Айнщайн. Но един малък абзац, по съображения, които не са ни напълно известни, е зашифрован. Нашите криптоаналитици се мъчиха над този шифрован откъс и стигнаха до заключението, че не могат да разбият шифъра, защото въпросната част от текста е написана на друг език, който не е нито немски, нито английски.

— Би могъл да е иврит.

Иранката поклати глава.

— Не, Айнщайн не е говорел добре иврит. Научил е основните неща, но не е владеел добре езика. Затова не се е подготвил и за бар мицва.

— В такъв случай, какъв би могъл да е този език?

— Имаме едно доста основателно предположение.

— Кой е езикът?

— Португалски.

Томаш зяпна от изненада.

— Португалски?

— Да.

— Но… нима Айнщайн е говорел португалски?

— Разбира се, че не — усмихна се Ариана. — Но разполагаме със сведения, че един от неговите сътрудници е говорел португалски. Вероятно той е написал и зашифровал малкия абзац.

— Но защо? С каква цел?

— Причините не са напълно ясни. Навярно е свързано с текста.

Томаш потри очи, сякаш се опитваше да печели време, за да преподреди мислите си и да намери нов смисъл в онова, което току-що му бяха казали.

— Чакайте малко — помоли той. — Има нещо, което не мога да разбера. Това публикуван или непубликуван текст е на Айнщайн?

— Разбира се, че е непубликуван.

— Писан ли е от Айнщайн?

— Да, почти целият е изписан лично от ръката на Айнщайн. Но по някаква причина, която засега не е напълно ясна, част от текста е написана на друг език и едва след това е зашифрована. — Ариана говореше бавно, сякаш търсеше най-добрия начин да бъде разбрана. — След като анализираха въпросния откъс и взеха предвид историята на ръкописа, нашите криптоаналитици стигнаха до заключението, че оригиналният език на абзаца най-вероятно е португалски.

Томаш поклати утвърдително глава, зареял поглед встрани от събеседницата си.

— Ето защо дойдохте да говорите с мен…

— Да. — Ариана разтвори ръце красноречиво. — Ако наистина шифрованият текст е бил написан първо на португалски, очевидно е, че имаме нужда от португалски криптоаналитик, нали?

Историкът отново взе копието на първата страница от ръкописа и внимателно го разгледа. Погледът му се плъзна по заглавието, изписано с главни букви — DIE GOTTESFORMEL, и спря върху стиховете, напечатани отдолу.

После погледна към Ариана.

— Какво е това?

— Поезия. — Иранката повдигна вежди. — Това е единственото нещо, написано на английски, освен странната препратка, написана преди закодирания текст. Всичко останало е на немски. Вие не знаете немски, нали?

Томаш се засмя.

— Драга моя, знам португалски, испански, английски, френски, латински, гръцки и коптски. Вече доста съм напреднал с иврита и арамейския, но за съжаление още не знам немски. Имам някаква представа, но само толкова.

— Да — каза тя. — Разбрах го, докато ви проучвах.

— Много ли ме проучвахте?

— Да кажем, че се информирах за човека, когото трябваше да наема. Португалецът хвърли един последен поглед на ксерокопието и за сетен път се взря в заглавието.

— Die Gottesformel — прочете. — Какво е това?

— Това е името на ръкописа.

Томаш се разсмя.

— Благодаря — възкликна със сарказъм в очите. — Това и сам го разбрах. Но не знам този израз на немски. Какво означава?

— Die Gottesformel?

— Да.

Ариана взе чашата, отпи глътка каркаде и усети вкуса на листенцата от хибискус. Остави тъмния чай на масата и се вгледа в Томаш.