Читаем Ангелиада полностью

Обърна им гръб и почна да разопакова багажа си. С крайчеца на окото си гледаше как трите момичета са се скупчили мълчаливи и сконфузени и се мъчат да определят класата ѝ. Истинските представители на средната класа — поне онези, които тя смяташе за такива — веднага щяха да престанат да поддържат подобен разговор. Тези обаче явно се бяха издигнали наскоро — достатъчно умни, за да подражават на маниерите и начина на говорене на средната класа, и прекадено тъпи, за да си дадат ясна преценка за ситуацията.

Поне се справяха според очакванията ѝ.

— О, стига, Кейл — наруши тишината една от другите. В гласа ѝ се долавяше подигравателен тон. „Очакваната реакция“ — помисли си презрително Чандрис. Само че закъсняла. — Виж ѝ багажа, за бога. Сигурно е събрала парите за билета си от бакшиши.

Третото момиче се изкиска.

— Или с персонално обслужване — иронично добави тя и подсвирна — доста сполучлива имитация на сигналите на проститутка от Барио. Трите се засмяха.

— Момичета, момичета — обади се първата с престорен укор. — Изобщо не сте прави. Обзалагам се, че тя е толкова умна, че изобщо не я интересува, че се е облякла като повлекана. Сигурно е голяма работа в ядрената физика или политологията. Или в нещо още по-засукано.

Чандрис запази мълчание, макар да се бореше с почти непреодолимото желание да се обърне и да покаже на малката тъпачка къде зимуват раците. Друго от момичетата каза още нещо, което породи нов кикот. След това разговорът продължи от мястото, където беше прекъснат. Чандрис подчертано бе изключена.

Тя остана в каютата още половин час. Преструваше се, че подрежда оскъдния си гардероб и че не обръща внимание на ехидните забележки, които не бяха задължително отправени по неин адрес… и когато излезе, трите вече ѝ бяха съвсем ясни. До най-малката подробност в жаргона им, всеки безсмислен жест, тъпа шега, клюка, училищни лафове и бръщолевене за дрехи.

Всичко, което щеше да ѝ трябва, за да изглежда като една от тях.

Известно време просто се мота безцелно из общодостъпните места в сектора — места за хранене, салони, зали за упражнения и така нататък. Искаше да почувства кораба. Коридорите бяха почти пусти — повечето от пътниците, които бяха напуснали каютите си, се тълпяха в залите и се запознаваха. Почти недоловимият аромат на алкохол и другите миризми я привличаха и неведнъж ѝ се прииска да се присъедини към останалите и да отложи проучванията си за утре. Разполагаше с достатъчно време — когато си купуваше билета, ѝ обясниха, че на „Ксирус“ ще му трябват шест или седем дни, за да стигне до Лорелей.

Устоя на изкушението. Опитът я бе научил, че всеобщото объркване е най-доброто прикритие за печелене на точки. А денят, в който дванадесетте совалки се освобождаваха от товара си от пътници, вероятно бе най-объркан от всички.

А и ако не си намереше друго занимание и не вземеше мерки, щеше да се наложи да прекара поне една нощ с онези празноглави снобки в каютата.

От различните размери на каютите, изобразени на голямата схема на кораба, ставаше ясно, че секциите за по-горните класи се намират в предната част. Отделяше ги тесен празен отсек. Следваха помещенията втора класа, още един празен район и накрая помещенията на трета класа, където се намираше и тя. Още един празен район продължаваше към сърцевината на кораба и се свързваше с другите, разделящи трите класи.

Почти винаги си струва да се проверяват празните места на карти и планове. Чандрис бързо свери местоположението си и се насочи към най-близкото.

Отсекът беше учудващо добре скрит. Нямаше внезапно изникващи слепи стени или червени надписи, предупреждаващи да не се влиза в забранен район. Плавно завиващите коридори подвеждаха пътниците спокойно да крачат по тях и да остават в пълно неведение за онова, което се крие зад стените.

Без плана щяха да ѝ трябват поне десетина минути, за да открие входа. Сега ѝ бяха достатъчни две. Понякога шараните сами се прецакват.

Очакваше да попадне в отделение за екипажа или в някакъв функционален отсек. Оказа се комбинация от двете — голямо помещение с машини, тръби и плетеници от жици, но и с два къси коридора, които водеха извън него. Няколко мъже и жени се движеха между машините или седяха пред конзолите. Разговорите им не се чуваха от глухото бръмчене, което идваше сякаш от всички посоки едновременно.

За момент Чандрис наблюдава заниманията им, преценявайки шансовете си да се промъкне незабелязано покрай тях. В случай на успех щеше да има достъп до втора и първа класа, без да ѝ се налага да използва определените за целта коридори. Това можеше и да ѝ е от полза, още повече че проходите сигурно бяха направени така, че да държат неканени гости като нея по местата им.

Струваше си да опита. Като се придържаше плътно до стената и се опитваше да държи под око всички работници едновременно, Чандрис тръгна напред.

— Вие там… госпожице?