— Знае много повече от просто „нещо“ — отговорих. — Видя ли цялото онова оборудване? Кашони с телефони, кабели, жици, инструменти за монтаж? Той може наистина да е сантиментален към всички онези стари боклуци, но в онези кашони има нещо повече от носталгия към телефоните.

— Какво например?

— Като това, че когато зарових ръка в онази кутия и извадих „Принцесата“, видях част от оборудване, което не е производство на „Ма Бел“. Нито на която и да е друга телефонна компания, за която той е работил някога — отговорих аз. — Беше произведено от „Шънджън Адика“, а те не правят сладки розови телефончета за тийнейджъри. Намират се в Китай и са специализирани в разработването на високотехнологични системи за аудио- и видеонаблюдение, които могат да се купят от някои шпионски сайтове в Мрежата.

— Кучи син! — каза Кайли. — Значи е сложил бръмбари в апартамента на Кат?

— Помисли само. Той е сигурен, че Кат е убил жена му. Колко трудно би било за човек като Ла Фльор, който цял живот е инсталирал телефони, да сложи бръмбари из апартамента на Кат с надеждата, че може да попадне на нещо, което да свърже Кат с убийството на Хати?

— Ако се окаже, че си прав, трябва да претърсим апартамента на Кат — отбеляза Кайли. — Даже няма да ни трябва заповед, защото той все още е запечатан като част от текущото разследване.

— Мисля, че лесно можем да влезем вътре, но там няма да намерим нищо — казах аз. — Каквото и да е оставил там Ла Фльор, побързал е да го махне веднага след изчезването на Кат. Няма нищо. А дори и да намерим бръмбар в апартамента, няма как да докажем, че го е поставил Ла Фльор, а и със сигурност не можем да го накараме да говори.

— Мислиш ли, че той познава човека или хората, които са убили Кат? — попита Кайли.

— Не, но вероятно може да ни помогне да ги намерим.

— Но няма да го стори — каза Кайли. — Ако питаш него, Хазмат е не по-малък герой от Бърни Гьоц.

— И не само той мисли така — отвърнах. — Доста хора в този град симпатизират на убиеца. Той или те, бог знае колко са. Всички знаят, че убиецът ликвидира престъпни отрепки, на които им се е разминало. По дяволите, направили са му дори и страница във „Фейсбук“. Хората го обичат.

— Значи почти сигурно е, че ще намразят нас — каза Кайли, — защото ние ще сме тези, които ще го заловят.

Такава си е Кайли — нищо не може да накърни самоувереността й, със сигурност не и някой стар особняк като Хортън ла Фльор.

34.

— А сега накъде? — попитах аз, докато се качвах зад волана на служебния форд.

— Двете възможности се намират в двата края на Манхатън — отговори Кайли. — Жертва номер едно е Алекс Кан в „Чайнатаун“. Другият е номер три — Антоан Тинсдейл в „Харлем“. Ти избери накъде.

— Накъдето и да тръгнем, ще трябва да спрем някъде за обяд, а колкото и да обичам „Червеният петел“ на Маркъс Самюълсън в „Харлем“, не съм ял хубави дим-съм13 от Годината на маймуната насам.

— Добре, имаме сделка — отвърна Кайли и вдигна палци за поздрав.

— Кой е казал, че полицейската работа е трудна? — казах аз, докато завивах към булевард „Рузвелт“.

— Като говорим за маймуни, „Чайнатаун“ е територия на Донован и Бойл — отбеляза Кайли. — Там са вече пет години и човек би си помислил, че при толкова малко работа, докладът за Кан би трябвало да е изготвен както е редно, но според собствените им бележки, досега са говорили само с един човек.

— Да, видях. Може да са говорили и с други, но в доклада са посочили името само на един. Тези две ченгета май не си падат много по писането.

— Това може да значи просто, че са мързеливи — отбеляза тя. — Видя ли обаче името на човека, когото са разпитали?

— Да, видях го — разсмях се аз.

— Изобщо не е смешно, Зак. Очевидно е, че на тези двамата въобще не им е пукало, сигурно са мислили, че никой друг няма да работи по случая след тях.

— Ще мина по Бруклинския мост — казах аз. — Кажи ми какъв беше точният адрес в „Чайнатаун“.

— Мога да ти кажа това, което са записали в доклада — отвърна тя. — Кой знае обаче дали тези тъпаци са го написали правилно? Пише само: „Банда «Императорите», щабквартира — улица «Мълбери» 58“.

— Би ли ми припомнила — започнах аз, предвкусвайки шегата — какво беше името на човека, когото са разпитали?

Тя отвори една от папките и се престори, че проверява в нея.

— Я да видим — каза тя, очевидно решила да извлече максимално забавление от ситуацията. — О, да, ето го. Според безупречния доклад на детективи Донован и Бойл двамата са разпитали гангстер на име Джон Доу14.

35.

Щабквартирата на „Императорите“ се намираше на приземния етаж на една квадратна тухлена сграда в самото сърце на китайския квартал. Сградата изглеждаше почти безобидна, но в действителност беше истинска крепост. На прозорците имаше решетки, порталът беше с подсилена ролетна врата, а самата входна врата беше стоманена. Липсваше единствено ров с вода.

Кайли потропа силно по предната врата и извика:

— Градска полиция на Ню Йорк! Мисля, че трябва да се идентифицираме, в случай че не могат да познаят кои може да са двамата бели, паркирали пред вратата им с необозначен полицейски автомобил — обърна се тя към мен.