— Разбира се, че ще е скрит — вдигна ръце кметът, — но разполагаме с оборудване за милиони долари и стотици компютърни гении, които се размотават наоколо. Да не би да искате да ми кажете, че нито един от хората ни не може да го разкрие?

— Сър, цялата качена информация е кодирана. Този, който публикува видеоклиповете, всеки път създава различно потребителско име и различен имейл адрес. И да, наистина имаме оборудване и умни хора, но убиецът знае как да прикрие следите си. Хакването и проследяването в случая не са възможни.

— Добре — каза кметът, — значи въпреки всичките си технологични джаджи не можете да заловите този тип? Тогава го заловете по старомодния начин — физически. — Той се изправи. — Ървин, необходим ли съм ви още?

— Не. Знам, че ви предстои натоварен ден — отговори Даймънд. — Дайте ми само няколко минути, ще дойда веднага след това.

Кметът ни благодари и излезе от стаята.

— Детективи — обърна се Даймънд към нас, — едва ли е нужно да ви казвам, че това може да се окаже смъртоносен удар за кампанията по преизбирането на кмета.

— Сър, не разбирам много от политика — започнах аз, — но видеозаписът с Паркър-Стийл е пълен с изобличаващи детайли. Аз смятам, че тя наистина е убила Синтия Притчард.

— Разбира се, че я е убила — отвърна Даймънд.

— А защо това да не навреди на Мюриъл Сайкс? Тя първо твърди, че признанието е изтръгнато насила, но след това се огъва и признава, че ако госпожа Паркър-Стийл действително е убийца, то вината за измъкването й от правосъдието е на кмета. Така Сайкс на практика говори две взаимно изключващи се неща.

— Прав сте, детектив — каза Даймънд. — Наистина не разбирате много от политика. Правило номер едно в нея е: „Този, който говори най-убедително взаимно изключващи се неща, в крайна сметка печели изборите“.

— При цялото ми уважение, господин Даймънд — намеси се Кейтс, — за съжаление, аз знам нещичко за политиката. И понеже се заклехме да запазим пълна секретност, мога ли все пак да говоря открито? Информацията в случая е от ключово значение, а колкото повече знаят детективи Джордан и Макдоналд, толкова по-големи са шансовете им да разкрият този случай.

Даймънд претегли въпроса наум.

— Добре, капитане — произнесе накрая и се обърна към мен и Кайли: — Мюриъл Сайкс все пак има един неопровержим аргумент. Отговорността за това, че госпожа Паркър-Стийл се е измъкнала от правосъдието, действително е на кмета. Комисар Харис настояваше за пълно разследване, но семейството на Евелин убеди кмета да подкрепи решението на коронера, че се отнася за нещастен случай. Той се съгласи и цялата история се потули.

— Убедили са го? — учудих се аз.

— Не ви трябва да знаете подробностите — прекъсна ме Даймънд. — Важното е само това, че в момента кметът е попаднал в дълбока дупка, а най-лошото в случая е, че той сам си я изкопа.

10.

Човек не може да сгреши, ако поддържа добри взаимоотношения с дежурния сержант в участъка. Само едно телефонно обаждане до Боб Макгарт в деветнадесети участък бе достатъчно и пред кметската резиденция ни чакаше чисто нов служебен „Форд Интерсептор“. Ключът му беше на таблото и нямаше шофьор.

Качих се зад волана и завих наляво по Ийст Енд Авеню.

— Мислиш ли, че ще можем да закопчаем този тип за една седмица? — попита Кайли.

— Може би, ако работим в екип.

— Това пък какво трябва да значи? — извърна се рязко тя. — Още си ми бесен, че не се появих на минутата, в която ме извика? Виж, извинявай, че заради мен закъсняхме, но престани с това, Зак. Все пак сме партньори.

— Да не би току-що да каза, че съжаляваш, задето сме закъснели заради теб?

— Чу ме добре. Съжалявам и съм ти благодарна, задето ме покри.

Завих надясно по Осемдесет и шеста улица и спрях колата на една автобусна спирка. Обърнах се на седалката си и погледнах Кайли в очите.

— Не знам дали ме лъжеш, или просто скриваш голяма част от истината, но твоето признание, че съжаляваш, ми изглежда същото като цветята, които някой тип мъкне вечер вкъщи на жена си, след като цял следобед е чукал секретарката. „Извинявай, че закъснях, скъпа! В офиса непрекъснато се случват разни глупости.“ Виж, Кайли, аз съм детектив и мога да разпозная полуистината, когато я чуя. През последния месец за трети път ти се случва да закъснееш и да не отговаряш по телефона, затова е най-добре да ми кажеш какво става или да признаеш, че човекът, на когото поверявам живота си, не ми вярва достатъчно, за да сподели какво, по дяволите, се случва в неговия.

За щастие, тя не ме нападна.

— Всичко е заради Спенс — каза тя. — Той наистина падна под душа тази сутрин. Беше се надрусал с хапчета.

Кайли замълча и ме остави да възприема информацията. Не казах нищо, а и изражението ми не се промени.