Офис 421, Конде Наст Билдинг, Таймс Скуеър 4, Ню Йорк

Строго поверително, обект на адвокатска тайна

Относно: съдебен заседател

„Народът срещу Робърт Соломон“,

Наказателен съд на Манхатън

Тери Андрюс

Възраст: 49 г.

Навремето обещаваща баскетболна звезда. След сериозна травма на сухожилието се оттегля от спорта деветнайсетгодишен. Собственик на ресторант — традиционно заведение за скара и специалитети в Бронкс, в което самият той приготвя скарата. С два развода. Има две деца. Не поддържа контакт със семейството си. Не гласува и не симпатизира на никоя партия. Почитател на джаза. Финансови проблеми; има опасност ресторантът му да затвори.

Вероятност да гласува „невинен“: 55%.

36

— Инспектор Андерсън, достатъчно е само да вдигнете лявата си ръка. Виждам, че не можете да държите Библията. Повторете клетвата след съдебния служител — разпореди съдия Форд и огледа полицая, докато полагаше клетва и заемаше свидетелското място.

Междувременно Кейн размишляваше над уводните думи на защитата. Адвокатът беше споменал евентуален друг извършител. Убиец. И че ФБР е по следите му.

Кейн се върна назад в спомените си. Майка му беше изгубила фермата. Двамата се преместиха надалече и смениха имената си. Нов живот, ново начало. Известно време майка му беше щастлива. Прикритието на новата самоличност я опияняваше. Майка му неизменно се проваляше на всяка работа, на която се хванеше — сервитьорка, чистачка, барманка, продавачка в магазин. А сметките се трупаха. Малки кафяви пликове, осеяли влажния им апартамент. Докато един ден просто станаха твърде много и хазяинът изхвърли Кейн и майка му на улицата.

Местеха са често, докато накрая тя успя да се задържи на работа в местна фабрика просто защото никой друг не искаше да върши това. Чистеше варелите, използвани един бог знае за какво. Химикали, само това обясни тя на Кейн, но не знаела точно какви. Ден след ден майка му ставаше все по-бледа, по-слаба, по-болна. И една сутрин просто не можа да отиде на работа. Нямаше здравна застраховка, нямаше пари за лекар. Кейн завърши гимназия с най-високия успех в училището. Въпреки хаотичното му образование интелектуалните му способности несъмнено бяха впечатляващи. Очакваше го стипендия в университета „Браун“.

Майка му почина седмица след дипломирането му. Издъхна в леглото си в техния тесен и мизерен апартамент. Същия ден беше получила и писмо от директора на фабриката, че е уволнена. Накрая тя едва дишаше, всяка секунда беше агония. Тогава Кейн осъзна, че трябва да сложи край на мъченията й. Майка му не беше достатъчно силна, но той умееше да бъде силен. Имаше различни начини да приключи: можеше да я задуши с ръка, да притисне възглавница към лицето й или да й даде свръхдоза от евтиния морфин, който купуваше на черно. Кейн знаеше, че морфинът ще свърши работа, но не знаеше колко точно му трябва. Възможно беше да причини страдание на майка си при всеки един от изброените начини. Трябваше му нещо по-ефикасно. И бързо.

Накрая избра един начин, който със сигурност щеше да бъде бърз и надежден.

Взе брадвата си.

Преди да нанесе единствения милостиво смъртоносен удар по главата й, майка му видя в какво се е превърнал синът й.

В чантата й Кейн намери четирийсет и три долара и двайсет цента. Прерови и останалите й вещи и намери нещо, което отначало взе за албум. Стари снимки на майка му като млада. И изрезки от вестници. Няколко. Всичките описваха една и съща история и бяха отпреди шест години. Тяло на мъж било намерено заровено в близост до ферма. Полицията издирвала бившата собственичка на фермата и сина й. Когато видя името си във вестника, истинското си име, Кейн изпита неподозиран прилив на адреналин. Беше там. Черно на бяло.

Джошуа Кейн.