Читаем Тринайсет полностью

Преди да стана от масата, срещнах разтревожения поглед на Боби. Знаех какво си мисли. Чудеше се дали е наел подходящия адвокат. Животът му висеше на косъм. Хората обикновено не получават втори шанс в процес за убийство.

Не го приех лично. Ако бях на мястото на Боби, сигурно щях да се чувствам по същия начин. Изправих се, закопчах сакото си и застанах на няколко крачки от ложата. Не съвсем до нея, но достатъчно близо, за да създам интимен контакт със заседателите.

Прайър говореше енергично и въздействащо като опитен актьор, а аз се стараех да говоря толкова силно, че да ме чуват в ложата, но не и в дъното на залата. Колкото и съкрушителен да беше Прайър, имаше една слабост — суетата.

— Казвам се Еди Флин. Представлявам обвиняемия Робърт Соломон. За разлика от господин Прайър няма да искам от вас да запомните името ми. Аз не съм важен. Няма значение какво мисля. Няма да ви давам обещания. Ще ви помоля да направите едно-единствено нещо. Искам всеки от вас да спази клетвата, която даде вчера с Библията в ръка: да произнесе справедлива и честна присъда по това дело.

Когато станете съдебни заседатели, вие поемате отговорност. Отговорни сте за всеки човек в тази зала, за всеки човек в щата, за всеки човек в страната. Според нашата съдебна система е по-добре сто виновни да останат на свобода, отколкото един невинен да влезе в затвора. Вие носите отговорност за всеки невинен мъж или жена, обвинени в престъпление. Ваш дълг е да ги защитите.

Пристъпих крачка напред. Две от жените и един от мъжете се наклониха към мен. Ръцете ми стиснаха перилата на ложата, наведох се ниско.

— В момента според законите на нашата страна Робърт Соломон е невинен. Обвинението трябва да промени мнението ви. То трябва да ви убеди извън всякакво основателно съмнение, че той е извършил тези убийства. Не го забравяйте. Сигурни ли сте, че всичко, което ще чуете от обвинението, е вярно? Това ли е истината? Така ли се е случило всъщност? Възможно ли е някой друг да е убил Ариела Блум и Карл Тоузър?

Защитата ще ви покаже, че има още някой, когото обвинението е пропуснало. Някой, който е оставил следа на местопрестъплението. Някой, когото ФБР издирва от години. Някой, който и преди е убивал, и то многократно. Възможно ли е той да е убиецът и този път? В края на процеса трябва да си зададете този въпрос. Ако отговорът е „да“, пуснете Робърт Соломон да се прибере у дома.

Без да пускам перилата, измерих с поглед всеки съдебен заседател, после се върнах на масата на защитата. Пътьом не се сдържах и погледнах Прайър.

Изражението му беше недвусмислено — играта започва.

За пръв път забелязах нещо да просветва в очите на Боби. Нещо едва забележимо, но съществено.

Надежда.

Арнолд се наклони към мен и прошепна:

— Добра работа. Съдебните заседатели попиха всяка дума. Един обаче… — В този момент Прайър се изправи и Арнолд побърза да каже: — Нищо, нищо, не е важно.

— Обвинението призовава полицейски инспектор Джоузеф Андерсън — оповести Прайър.

Не искаше да допуска думите ми да отекват дълго в съзнанието на съдебните заседатели. Налагаше се да действа бързо, да ги спечели отново на своя страна и да ги задържи. Бях чел показанията на Андерсън. Той беше натоварен с разследването на убийствата.

Мъж със сив панталон и бяла риза излезе отпред. Висок към метър и деветдесет. С къса тъмна коса. Зае свидетелското място и се обърна с лице към залата. Малки тъмни очи. Гъсти мустаци, никаква шия. Дясната му ръка беше гипсирана от пръстите до лакътя. Ръкавът на ризата му беше навит до горния ръб на гипса.

Предишната вечер се бях срещнал с Андерсън, макар тогава да не знаех името му. Беше сред хората на Майк Грейнджър. Онзи, който се опита да пробие дупка в гърдите ми и чиято ръка бях натрошил със своя блокиращ удар.

Той вече ме беше разпознал. Прочетох го в неговите святкащи очички.

За пръв път от три дни се поотпуснах. Ако Андерсън беше толкова подкупно ченге, колкото Грейнджър, имаше голяма вероятност да не са се престарали в разследването. Сигурно бяха карали по бързата процедура, бяха подхвърлили доказателства, само и само да уличат своя заподозрян.

Щеше да стане интересно.