Читаем Тринайсет полностью

Централа: Господине? Вземете телефона, моля ви. Господине? Господине?

Боби бе казал на полицията, че пил цял следобед. Взел и някакви хапчета. Не помнеше къде е бил, но помнеше, че е ходил в няколко бара. Беше се срещал с хора, но и техните имена не помнеше. Качил се на такси пред някакъв нощен клуб и се прибрал у дома малко преди полунощ. В антрето не светело. Карл не бил нито в кухнята, нито в дневната. Боби се качил горе да го потърси. Видял, че вратата на семейната спалня е отворена и че лампата свети. Влязъл и заварил Ариела и Карл мъртви.

Телефонният разговор, разказът на Боби — отначало всичко изглеждаше правдоподобно. Беше правил дребни прегрешения и преди и не беше необичайно да не помни нищо или почти нищо от онова, което е вършил, докато е бил пиян.

Като всяко алиби, и неговото беше лошо. Нямаше обаче причина за съмнение във версията му.

Докато не прочетох показанията на Кен Айгерсън. Той живееше на същата улица, на номер 277. Беше на четирийсет и три години, мениджър на хедж фонд. Айгерсън описваше как онази вечер се прибрал у дома в девет вечерта и казал „здрасти“ на прочутия си съсед Боби Соломон. Видял как Боби се качва по стълбите на къщата си. Айгерсън знаел точно по кое време се е прибрал, защото жена му винаги работела до късно в четвъртък вечерта, а бавачката си тръгвала в девет. Кони Брюковски, двайсет и три годишната бавачка на семейство Айгерсън, бе потвърдила, че е тръгнала от къщата, когато Айгерсън се прибрал в девет.

Чудех се как трябва да се представи това в съда. Беше слабо място. И после си спомних за видеото. Запис от охранителна камера пред къщата. Показваше как в девет същата вечер Соломон влиза в дома си.

Камерата се активираше от сензор за движение. Нищо друго не беше записано преди появата на ченгетата десет минути след полунощ.

Нямаше видео как Боби се прибира у дома към полунощ, както твърдеше той. Ариела и Карл бяха намерени мъртви от нюйоркските полицаи, когато Боби ги пуснал в къщата десет минути след полунощ.

Заключението? Боби Соломон лъжеше кога се е прибрал у дома.

Криминалистите щяха да решат съдбата му. Кръвта на Карл върху бейзболната бухалка на Боби и пръстовите отпечатъци на Боби върху бухалката. Кръвта на Ариела по дрехите на Боби. И черешката на тортата: по пеперудата от банкнота в устата на Карл имаше отпечатъци и ДНК на Боби, който казал на ченгетата, че за пръв път вижда пеперудата и със сигурност не я е сгъвал или слагал в устата на Карл. Край на играта.

Руди отговори веднага на обаждането ми.

— Прецакан е — заявих.

— Съгласен съм — отговори Руди, — но не си разровил достатъчно дълбоко. Ченгетата са подхвърлили ДНК следи на Боби.

— Откъде си сигурен? — попитах.

— Защото на техните тестове се появява не само един профил.

— Дай ми секунда — казах и отворих файла от криминалистичната лаборатория.

И наистина, имаше доклад, който установяваше ДНК профилите, снети успешно от доларовата банкнота. Бяха отбелязани с „А“ и „Б“. „А“ беше ДНК профилът на Боби. Профил „Б“ съответстваше на съществуващия в базата данни профил на човек на име Ричард Пена.

— Чакай малко, Руди. По банкнота, която е в обращение, би трябвало да има ДНК не само на един човек. Учуден съм, че не са идентифицирали поне двайсет профила. Това не е доказателство, че полицаите са подхвърлили ДНК следи на Боби върху банкнотата.

— Напротив, доказателство е. Съответствието с профила на Ричард Пена доказва, че в лабораторията е станало замърсяване на пробата.

— Как така?

— Научихме някои неща за Ричард Пена. Ще ги намериш във файла с криминалистичните експертизи. Той е осъден сериен убиец. През деветдесет и осма и деветдесет и девета година е убил четири жени в Северна Каролина. Пресата го нарича „Удушвача от Чапъл Хил“. Заловили го, осъдили го и след като обжалванията му се провалили, бил екзекутиран по бързата процедура през две хиляди и първа.

Не изчаках Руди да продължи. Вместо това отворих снимка на банкнотата от един долар след разгъването й. Най-напред се появи снимка на обратната страна на банкнотата. Забелязах някакви петънца около белоглавия орел, като че ли банкнотата е била в близост до писалка, въргаляща се в нечий джоб. Не се вгледах много внимателно, интересуваше ме по-скоро лицевата страна. Кликнах отново и този път отворих търсената снимка. Отдясно на изображението на Джордж Уошингтън имаше сериен номер. Нов сериен номер се създава само по три повода. Първо, ако се пуска в обращение нов дизайн на банкнотата. Другите причини за нов сериен номер също са свързани с някакви промени. Върху всяка банкнота има по два подписа — по един от двете страни на портрета. Първият подпис е на главния секретар на Министерството на финансите, а другият е на министъра. Подписите върху банкнотата, намерена в устата на Карл, бяха на главния секретар Роса Гуматаотао Риос и на министър Джак Лю. Серийните номера отговаряха на годината на назначаването на Лю — 2013-а.

Руди го каза директно: