Читаем Титан полностью

Съветникът Уинклър (поддръжник на Каупъруд): С разрешението на господин председателя мисля, че трябва да направим нещо, за да възстановим реда на балкона, който пречи на работата. Според мен хората там се държат възмутително сега, когато интересите на гражданите трябва да бъдат обсъдени най-внимателно.

Глас: Интересите на гражданите ли!

Друг глас: Сядай. Подкупен си!

Съветникът Уинклър: С разрешението на господин председателя…

Кметът: Принуден съм да помоля публиката на балкона да пази тишина, за да се заемем със следващия въпрос. (Ръкопляскания, след което шумът на балкона стихва.)

Съветникът Гиглър (към съветника Сумулски): Добре ги е подучил, нали?

Съветникът Балънбърг (поддръжник на Каупъруд, става — едър, пременен, с червендалесто гладко лице): Преди да представя за разглеждане проекта, носещ моето име, ще помоля за разрешение да направя едно изявление. Когато миналата седмица внесох този законопроект…

Глас-: Знаем какво каза.

Съветникът Балънбърг: Казах, че го внасям по молба. Искам да обясня, че беше по молба на няколко господа, които се явиха пред комисията на съвета, разглеждащ днес този проект…

Глас: Добре, Балънбърг. Знаем по чия молба си го внесъл. Не ни губи времето.

Съветникът Балънбърг: Моля, господин председателю…

Глас: Сядай, Балънбърг.

Кметът: Моля балконът да не прекъсва ораторите.

Съветникът Хвранек (скача на крака): Възмутително! Балконът е пълен с хора, дошли да ни заплашват. Става дума за голяма, ползваща се с добро име компания, която обслужва града от дълги години и го обслужва добре, и сега, когато тя прави едно разумно предложение, не ни оставят дори да го обсъдим. Кметът е напълнил балкона със свои приятели, а вестниците насъскаха гражданите да дойдат тук и да ни сплашват. Лично аз…

Глас: Какво става, Били? Още ли не си си получил паричките?

Съветникът Хвранек (американец от полски произход с вид на интелигент, дори на артист, размахва заканително юмрук към балкона): А ти не смееш да слезеш долу и да го заявиш открито, страхливец такъв!

Петдесет души в един глас: Глупости! Били, я си плюй на петите и изчезвай!

Съветникът Тирнан (изправя се): Слушайте, господин кмете, не смятате ли, че е прекалено?

Глас: Я гледайте, кой е този? Та това е Усмихнатия Майк.

Друг глас: Колко очакваш да получиш, Майк?

Съветникът Тирнан (обръща се към балкона): Ще ви кажа, че мога да се справя с всеки, на когото му стиска да слезе долу и да ми го каже в очите. Не ме е страх от въжета и пушки. Тези компании са правели толкова много за града…

Глас: Леле!

Съветникът Тирнан: Ако не беше тази трамвайна компания, градът ни нямаше да прилича на град.

Десетина гласа: Леле мале!

Съветникът Тирнан (смело): Аз имам свое мнение и не се водя по чуждото.

Глас: Личи си.

Съветникът Тирнан: Държа градът да получи компенсация срещу привилегиите, които се надявам да дадем.

Глас: А ние говорим за парите, които ще влязат в джоба ти.

Съветникът Тирнан: Аз не давам и пукната пара за тези подлеци и страхливци от балкона. Настоявам да сме справедливи с тези компании. Те ни помогнаха да изградим града.

Хор от петдесетина гласа: Ау! Искаш да са справедливи само с тебе, това искаш ти. Гласувай както е нужно тази вечер или ще съжаляваш.

Повечето съветници с изключение на най-твърдоглавите вече бяха доста уплашени от разгарящите се спорове. Неразумно беше да се сражават с хората от балкона или с тълпата отвън. Срещу тях бяха кметът, репортерите, които стенографираха всяка дума.

— Не виждам какво можем да направим — каза съветникът Пински на Хвранек. — Струва ми се, че е най-добре изобщо да не опитваме.

Точно тогава се изправи съветникът Джилъран — дребен, блед, с умно лице, той беше срещу Каупъруд. По предварителна уговорка трябваше да постави проекта на още едно и както скоро се изясни, последно и решително изпитание.

— С разрешението на господин председателя — започна Джилъран — предлагам да бъде преразгледано внесеното предложение проектът на Балънбърг за петдесетгодишната концесия да бъде обсъден в обединената компания за пътищата — този проект трябва да бъде обсъден в комисията на градския съвет.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Ад
Ад

Где же ангел-хранитель семьи Романовых, оберегавший их долгие годы от всяческих бед и несчастий? Все, что так тщательно выстраивалось годами, в одночасье рухнуло, как карточный домик. Ушли близкие люди, за сыном охотятся явные уголовники, и он скрывается неизвестно где, совсем чужой стала дочь. Горечь и отчаяние поселились в душах Родислава и Любы. Ложь, годами разъедавшая их семейный уклад, окончательно победила: они оказались на руинах собственной, казавшейся такой счастливой и гармоничной жизни. И никакие внешние — такие никчемные! — признаки успеха и благополучия не могут их утешить. Что они могут противопоставить жесткой и неприятной правде о самих себе? Опять какую-нибудь утешающую ложь? Но они больше не хотят и не могут прятаться от самих себя, продолжать своими руками превращать жизнь в настоящий ад. И все же вопреки всем внешним обстоятельствам они всегда любили друг друга, и неужели это не поможет им преодолеть любые, даже самые трагические испытания?

Александра Маринина

Современная русская и зарубежная проза