Читаем Титан полностью

— Хей, Пински! — извика някой над морето от непознати и явно враждебни лица. (На събранието бяха дошли не привържениците на Пински, това бе сборище, решило поне веднъж да настоява съветниците да са почтени. Присъстваха дори и жени — местни енориашки, една-две известни общественички, борещи се за граждански реформи, и членки на Женския християнски съюз за трезвеност. Мистър Пински бе призован на това събрание със заплахата, че ако не дойде, по-късно ще го измъкнат от дома му.)

— Хей, Пински! Стар рушветчия! Колко мислиш да смъкнеш от тази работа с трамваите? (Глас от дъното на залата.)

Мистър Пински (извръща се рязко на една страна, сякаш са го ощипали по врата): Човекът, който твърди, че съм рушветчия, е лъжец! Никога през живота си не съм взел и един нечестно спечелен долар и всички хора от Четиринадесети избирателен район го знаят.

Петстотинте присъстващи в залата: Ха, ха, ха! Пински не бил взел и долар. Хи, хи, хи! Виж го ти него!

Мистър Пински (изправя се със силно зачервено лице): Така е! Защо да говоря на разни безделници, които само защото ги подстрекават вестниците, са дошли да ме оскърбяват? Вече шест години съм съветник. Всички ме познават.

Глас: Наричаш ни безделници, а? Мошеник такъв!

Друг глас (във връзка с твърдението, че всички познавали Пински): То оставаше да не те познаваме!

Трети глас (на дребен, кокалест водопроводчик в работни дрехи): Ей, стар рушветчия! Как ще гласуваш? За или против концесията? Ще отговориш ли?

Друг глас (на застрахователен агент): Да, как ще гласуваш?

Мистър Пински (отново става, след като, обхванат от раздразнение, непрекъсната се е надигал, а после пак сяда): Имам право да постъпя, както намеря за добре, нали? Имам право да помисля. Какъв градски съветник ще съм, ако нямам това право? Конституцията…

Републиканец, противник на Пински (млад чиновник от съда): Да върви по дяволите Конституцията! Не говори празни приказки, Пински. Как смяташ да гласуваш? За или против? Казвай!

Глас (на зидар, противник на Пински): Не му стиска да каже. Обзалагам се, че си е натъпкал джобовете с тези келяви пари.

Глас от групата на Пински (на един от привържениците на Пински — едър и войнствено настроен ирландец): Не се оставяй да те сплашват, Сим. Дръж на своето. Нищо не могат да ти направят. Ние сме тук.

Пински (отново става): Слушайте, това е оскърбление. Няма ли да ми позволите да кажа онова, което мисля? Всеки въпрос си има две страни. И така, каквото и да пишат вестниците, мисля, че Каупъруд…

Дърводелец (читател на „Инкуайърър“): Ти си подкупен, крадец такъв! Усукваш го. Гледаш да се измъкнеш.

Кокалестият водопроводчик: Да, да, рушветчия. Иска ти се да офейкаш с тридесетте хиляди каймета, нали!

Мистър Пински (предизвикателно, насърчаван от гласовете зад него): Искам да постъпя честно — това е. Искам да отстоявам мнението си. Конституцията дава на всички — дори на мен, свобода на словото. Твърдя, че трамвайните компании имат известни права, както всъщност и гражданите.

Глас: Какви са тези права?

Друг глас: Той не знае. Не прави разлика между правата на гражданите и дъскорезница.

Друг глас: Или кола сено.

Пински (още по-дръзко, тъй като все още не са му посегнали): Повтарям, и гражданите имат права. Компаниите трябва да бъдат принудени да плащат съответните данъци. Но една концесия за двадесет години не е нищо. Законопроектът на Миърс предвижда да бъдат давани концесии за петдесет години, но аз мисля, че като се вземе предвид…

Петстотинте души (в един глас): Разбойник! Крадец! Рушветчия! Обесете го! Дайте въже!

Пински (отстъпва в кръга на своите привърженици, тъй като към него се упътват граждани с блеснали очи, лъснали зъби и свити юмруци): Приятели, почакайте! Няма ли да ме оставите да довърша?

Глас: Сега ние ще те довършим, мършо!

Гражданин (брадат поляк, който се насочва напред): Как ще гласуващ? Казвай! Как? Хайде де!

Друг гражданин (евреин): Ти не си човек, а крадец. Познавам те вече от цели десет години. Непрекъснато ме мамеше, когато държеше бакалия.