Читаем Стъклен град полностью

— Тук има и всякакви ванички за проявяване и консумативи — съобщи Клара, сочейки към килера. — Мисля, че сам е проявявал снимките. Има също и фотографска хартия. Сигурно вече е неизползваема.

— Ще трябва да взема и тях — рече Елинборг и домакинята й отново се разрови в боклуците.

— Знаете ли дали е пазел лентите си и виждали ли сте изобщо ленти у тях? — попита полицайката.

— Не — отвърна Клара и се наведе да вземе ваничките за проявяване.

— А да имате представа къде може да ги е държал?

— Не.

— А да знаете защо е правил снимките?

— Ами, предполагам, че е обичал да снима.

— Имам предвид обектите от снимките… Виждали ли сте някои от фотографиите му?

— Не, никога не ми ги е показвал. Както ви казах, не контактувахме много. Не знам и къде са снимките му. Гретар беше ужасен нехранимайко — заяви тя, несигурна дали вече не го беше казала, след което сви рамене.

— Бих искала да взема тази кутия — рече Елинборг. — Надявам се, че не е проблем. Ще ви я върна бързо.

— Какво става всъщност? — попита Клара, за първи път проявявайки интерес към полицейското разследване и въпросите, касаещи брат й. — Знаете ли къде е Гретар?

— Не — заяви уверено посетителката й, опитвайки се да разсее всяко съмнение. — Не сме научили нищо ново. Абсолютно нищо.

Имената на двете жени, които били с Колбрун в нощта на изнасилването, фигурираха в полицейските доклади на разследването. Ерлендур нареди да ги издирят и се оказа, че и двете са от Кефлавик, но вече не живееха там.

Малко след инцидента едната се бе омъжила за американец от базата на НАТО и сега живееше в Съединените щати, а другата се бе преместила от Кефлавик в Стикишолмур. Регистрацията й все още беше на този адрес. Инспекторът се чудеше дали да загуби цял ден в пътуване до Стикишолмур или да й се обади по телефона с надеждата, че това би било достатъчно.

Английският му не беше добър и той помоли Сигурдур Оли да потърси жената в Америка. Колегата говори със съпруга й. Жената починала преди петнайсет години. От рак. Била погребана в САЩ.

Ерлендур позвъни в Стикишолмур и не срещна пречки в откриването на втората жена. Обади се първо в дома й, но му казаха, че е на работа. Беше сестра в тамошната болница.

Жената изслуша въпросите на инспектора, но каза, че за съжаление не може да му помогне.

— Холберг е бил убит — добави инспекторът — и смятаме, че убийството му може да е свързано с този инцидент.

— Видях го в новините — отвърна медицинската сестра.

Името й беше Агнес и Ерлендур се опита да си я представи по гласа й. Първоначално в съзнанието му изникна дейна, корава жена на около шейсет, с наднормено тегло заради задъханото й дишане. След това обърна внимание на кашлицата й на пушач и Агнес придоби друг образ — изведнъж стана слаба като клечка, с пожълтяла кожа и ужасни бръчки. Неприятната й кашлица се повтаряше на равни интервали.

— Спомняте ли си въпросната нощ в Кефлавик? — попита полицаят.

— Прибрах се вкъщи преди тях — отговори Агнес.

— С вас е имало трима мъже…

— Прибрах се с мъж на име Гретар. Още тогава го казах на полицията. Не ми е приятно да говоря за това.

— За мен е ново това, че сте се прибрали с Гретар — рече Ерлендур, прелиствайки докладите пред себе си.

— Казах го на колегите ви, когато ми зададоха същия въпрос. — Тя се изкашля отново, но този път се опита да му спести грачещите звуци. — Извинете, така и не успях да откажа тези проклети цигари. Гретар беше просто един загубеняк. Не съм го виждала след това.

— Откъде се познавахте с Колбрун?

— Бяхме колежки, преди да започна да уча за сестра. Работехме в един магазин в Кефлавик, който затвориха преди много време. Това беше първият и последен път, в който излязохме някъде заедно. Разбираемо е защо.

— Повярвахте ли на Колбрун, когато съобщи за изнасилването?

— Не знаех за това, преди полицаите да дойдат у нас и да започнат да ме разпитват за онази нощ. Не мога да си представя, че би излъгала за такова нещо. Колбрун беше почтено момиче. Напълно честна бе във всичко, което правеше, въпреки че ангелите й бяха слаби. Беше лесно ранима и преживяваше твърде дълбоко нещата. Не беше силен характер. Може да прозвучи грубо, но не беше забавен тип човек, ако разбирате какво имам предвид. Около нея не се случваха интересни неща…

Агнес замълча за момент, а Ерлендур я изчака да заговори отново.

— Не обичаше да излиза и ми костваше много да я придумам да излезе с мен и приятелката ми Хелда онази вечер. Хелда се премести в Америка, но почина преди много години, може би знаете за това. Колбрун бе толкова затворена и самотна, че ми се прииска да направя нещо за нея. Съгласи се да дойде на танците, след това се присъедини към нас у Хелга, но не след дълго поиска да си ходи. Тръгнах си преди нея и наистина не знам какво се е случило там. Не дойде на работа в понеделник и си спомням, че й позвъних, но не отговори. Няколко дни по-късно полицаите дойдоха да ме разпитат за Колбрун. Не знаех какво да мисля. Не бях забелязала нищо странно у Холберг. Беше много обаятелен, доколкото си спомням. Много се изненадах, когато полицаите споменаха за изнасилване.