През уикенда се потопихме в историята на Амитерно.

Прочетох, че е бил много голям и важен град чак до средата на IV век, когато е станал жертва на силно земетресение и е бил преместен по-надолу. Козимо намери забравени пасажи, в които се разказваше за живота на Пилат. Аз пък попаднах на интересна препратка от VI век, в която църковният отец Августин от Ипон припомняше всеизвестния факт, че именно прокураторът е сложил табелката „Исус от Назарет, цар на евреите“ на кръста. Нима не би го нарекъл така, ако не е бил искрено убеден в това? Други текстове гласяха, че Източноправославната църква изпитвала съчувствие към Пилат. Според една легенда Тиберий наредил да му отсекат главата като наказание за разпъването. Тогава някакъв глас, дошъл от небето, го защитил и един ангел взел отсечената му глава, преди той, жена му и двете им деца да бъдат погребани до гробницата на Исус.

Козимо направи силно кафе, което пиехме, докато прелиствахме всички книги, с които разполагаше на тема Пилат и региона Абруцо. Аз четях за руините на театъра и античния амфитеатър в Амитернум, римски храмове и християнски църкви, които са били издигнати върху останките им, и руините на римски вили и акведукти в района. Преглеждахме книгите с часове. Връщахме се на страници, които трябваше да бъдат препрочетени с оглед на нова информация в друг труд. Срещахме непознати думи и подбирахме важните сведения от стари книги и сканирани избледнели документи. Опитах се да се свържа с кардинал Фелипе Сантош от Ватикана, но телефонът му беше изключен. Козимо се обади на свои колеги и обсъди с тях нови хипотези. На основния си въпрос обаче не намерихме отговор: къде в Амитернум се е намирал храмът на Марс?

В неделя късно следобед най-накрая успях да се свържа с кардинала. Казах му ключовите думи — храма на Марс в Амитернум — и го попитах дали може да ни помогне. Той с удоволствие се съгласи, но не за днес, тъй като все пак било неделя. Ако съм искал обаче, съм можел да отида да го видя понеделник сутринта.

4

Изминах дългия път от Сан Марино до Рим, карайки на фона на изгряващото италианско слънце. Движението по пътищата беше натоварено. Накрая, вдървен от шофирането, паркирах в една странична улица в римския квартал „Трастевере“ и изпратих съобщение на кардинала, в което му съобщих, че съм точно зад ъгъла. Той ме посрещна отвън като миналия път и ме поведе към кабинета си през лабиринтите на Ватикана. Слънчевите лъчи меко нахлуваха през наполовина затворените щори. Въздухът в кабинета вече беше застоял. Седнахме и кардиналът благо заяви:

— Трябва да отбележа, професор Белтьо, че Светият отец беше много разочарован от твърденията, които изказахте на онази скандална пресконференция.

После се облегна назад на стола си и ми отправи хем неодобрителен, хем леко ироничен поглед, сякаш имахме обща срамна тайна.

— Е — започнах аз, решавайки да не отговарям направо, защото не исках да го провокирам, — строго погледнато, представихме исторически документ. Не сме коментирали истинността на съдържанието му.

Не споменах писмото на Атик Сенецион, което би сипало още сол в раната.

— Истинност е ключовата дума в случая — отсече той. — Със сигурност знаете, че през първите няколко века от историята на християнството са се появили редица писма, уж написани от Пилат.

— Да — потвърдих аз, усмихвайки се отстъпчиво, — плъзнали са най-невероятни истории.

— В апокрифа „Евангелие на Никодим“116, написан през IV век — разполагаме с няколко негови версии в архива, — са предадени разпитите, които Пилат е провел с Исус, и последвалото дело. Дума по дума. Текстът е измислица, тъй като не са били водени записки по време на разпитите. Въпреки че историците не вярват в авторитета и автентичността на това евангелие, то обяснява много за представата за Пилат, появила се няколко века след Христа — заяви кардиналът и добродушно се засмя. — А според един друг от най-великите и значими теолози на Раннохристиянската църква, самия Тертулиан, Пилат станал убеден християнин. Тертулиан твърди, че бил прочел негово писмо. За него станало важно да го представи като разкайващ се грешник. Дори твърди, че Пилат бил убедил император Тиберий да включи Исус в римския пантеон.

— Това би било прекалено.

— При всички случаи Сенатът отхвърлил предложението.

На вратата се почука, след което в кабинета влезе един послушник с кана с кафе и две чаши. Лицето на кардинала грейна. Наля кафе и на двама ни и продължи: