Читаем Сребърниците полностью

— Дори Коза Ностра, Ндрангета и Камора навлязоха в бизнеса с редки ръкописи — ядосано отбеляза тя. — Ами аз?

— Нали не сте ги продали на мафията? — извика Козимо.

Реакцията му сякаш я накара да се опомни. Погледна към него.

— Забелязах чуждото писмо сряда следобед — разказа тя тихо, сякаш не искаше никой да я чуе. — След обяд направих една обиколка на изложбата, за да огледам витрините. Исках най-вече да се уверя, че всичко е наред. Забелязах нещо странно. Под купчината писма от 1556 година бяха пъхнати някакви други пергаменти, които бяха малко по-широки от хартията на писмата.

— Аз ги сложих там — обади се Козимо.

Тя не го чу, а и това, което каза той, не я интересуваше. Честно казано, не изглеждаше съвсем с всичкия си.

— Уплаших се, разбира се. Отидох в лабораторията, за да взема ключа за витрината, но го нямаше. Тогава осъзнах, че нещо наистина не е наред. Трябваше да сляза долу до охраната, за да взема резервния ключ. Отворих витрината, сложих си ръкавици и внимателно извадих купчината писма. Веднага забелязах, че писмото най-отдолу е написано върху пергамент, и то на латински. Много преди да се появи каролингският минускул и всичко, характерно за него. Нострадамус е писал на майчиния си език. Среднофренски. Освен това е използвал дебела положена хартия.

— Какво направихте с писмото? — попитах аз.

Тя ни погледна. Очите ѝ бяха плувнали в сълзи.

— Едва когато видях подписа на писмото, осъзнах какво съм намерила. И какво трябва да направя.

„Боже господи — помислих си аз, — унищожила го е.“