— Какво ти става днес, нещо против старите хора ли имаш? — попита Ким, когато видя сериозното изражение на лицето на Брайънт.

— Не, просто е потискащо.

— Кое? — попита Ким и прелисти още няколко страници.

— Мисълта, че това е последната ти спирка. Когато живееш навън, по широкия свят, няма невъзможни неща, но заживееш ли веднъж в място като това, вече знаеш, че има само един начин, по който да го напуснеш.

— Хм… колко ведро. Намерих го — каза тя и забоде пръст в страницата. — В дванадесет и петнадесет, на десети. Посетителят, който е дошъл да види Мери Андрюс, е записал името си толкова нечетливо, че не се разбира нищо.

Брайънт посочи към горния десен ъгъл на фоайето.

Ким се обърна и почука на стъкления прозорец. Кат я погледна намръщено. Ким посочи вратата. Отново се чу бръмчене, когато жената я отвори отвътре.

— Трябва да видим записа от охранителната камера.

Кат изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да възрази, но после само въздъхна тежко.

— Оттук.

Двамата я последваха през главния офис до едно тясно помещение в дъното.

— Ето — каза тя и си тръгна.

Помещението трудно можеше да се нарече стая. Вътре имаше малко бюро, на което стоеше стар монитор и контролен пулт. Отстрани потракваше допотопен видеокасетофон:

— Сигурно щеше да е нахално от наша страна да се надяваме на нещо дигитално — измърмори Брайънт.

— Да, добрите стари видеокасети. Моля те, само не ми казвай, че не са надписани.

Ким седна на единствения наличен стол, докато Брайънт разглеждаше рафтовете с видеокасети.

— От този ден има само две. Една за дневната и една за нощната смяна. Касетите се сменят само два пъти на денонощие.

— Значи не записват през цялото време, а се включват на равни интервали, така ли?

— Опасявам се, че да — каза той и взе касетата.

Съдът приемаше като доказателства записите в реално време, тъй като в тях нищо не липсваше. При записите на интервали изображението се записваше веднъж на няколко секунди, от което картината изглеждаше насечена — като снимки, подредени една след друга.

Ким сложи касетата във видеокасетофона. Екранът оживя. Тя превъртя касетата до приблизителния момент от деня, от който се интересуваха.

После впери поглед в екрана.

— И ти ли виждаш същото, което виждам аз?

— Видеокасетата е толкова стара, че записът е неясен. Мамка му, нищо не се вижда.

Ким се облегна на стола си.

— Колко ли пъти са използвани тези касети?

— Така като гледам, стотици.

Видеокасетите от този тип, които се използваха в охранителни системи, трябваше да се сменят след дванадесетия пореден запис, за да се предотврати това, което се виждаше на екрана в момента.

Ким продължи да наблюдава фигурите, които влизаха и излизаха от фоайето.

— За Бога, това може да бъда и аз.

Брайънт я погледна сериозно.

— Ти ли си, началство?

Ким се протегна назад, за да отвори вратата.

— Кат! — извика тя. — Имаш ли минутка?

Кат се появи на прага.

— Наистина, няма нужда да…

— Вземаме тази касета с нас.

Кат вдигна рамене.

— Добре.

— Имаш ли приемно-предавателен протокол, който да подпишем?

— Какво да имам?

Ким подбели очи.

— Брайънт?

Той откъсна един лист от джобния си бележник и записа номера на касетата, имената им и полицейския участък.

Кат взе листа от бележника му, видимо учудена.

— Кат, нали си даваш сметка, че тази система за видеонаблюдение в общи линии е напълно безполезна?

Жената я погледна така, като че ли разговаряше с пълен глупак.

— Това е дом за стари хора — отвърна победоносно тя. — Не е като да гъмжи от престъпници.

Ким кимна в знак на съгласие, а Брайънт се зае да оглежда ноктите на ръцете си.

— Имаш право. От друга страна, ако използвахте по-качествени видеокасети, сега може би щяхме да успеем да идентифицираме човека, отговорен за две, а вероятно и три убийства, и със сигурност щяхме да имаме по-големи шансове да му попречим отново да убие някого.

Ким се усмихна мило на потресената жена.

— Иначе ти благодаря за отделеното време и оказаното съдействие.

Ким мина покрай жената и излезе от сградата.

— Знаеш ли, началство, винаги съм бил убеден, че си най-опасна, когато се усмихваш.

— Занеси касетата на Стейси. Може да познава някой магьосник, който да успее да ни помогне.

— Тъй вярно. А сега накъде, началство?

Ким взе ключовете от ръката му.

— Брайънт, приготви се за най-зловещото пътуване в живота си — каза тя и си придаде ужасяващо изражение. — От дома за стари хора отиваме право в погребалното бюро.

Брайънт сви рамене.

— Хубаво. Но след като ти ще караш, гледай само да не ми е и последното пътуване, става ли?

ГЛАВА 28

— Добре, началство, чувал съм за адвокати, които карат след линейките, за да зарибяват пострадалите, но да хвърчиш така след катафалка…?

Ким се залепи зад колата на пътя пред тях.

— Нали чу собственика на погребалното бюро? Потеглили са само преди два часа. Ако стигнем навреме, може да успеем да спрем службата и да назначим аутопсия.

— Роднините й ще бъдат очаровани.

— Стига си хленчил.

— Нали осъзнаваш, че отиваме в крематориума точно до местопрестъплението? Случайно да ти се струва, че се въртиш в кръг?

— И още как — каза тя и наду клаксона.