Читаем Сподавен списък полностью

Ким знаеше от собствен опит, че вината, която носи оцелелият, може да оформи начина му на мислене; именно затова тя се молеше нейните собствени спомени никога да не излязат наяве.

— Как мислиш, защо Уилкс е оцелял?

— Предполагам, че е по-скоро късмет, отколкото трезва преценка — каза Ким. — Той е щял да бъде следващият и тя щеше да го убие.

Брайънт поклати глава.

— Не мога да проумея единствено как, по дяволите, никой не е забелязал, че има само една близначка?

— В архивите е царяла пълна бъркотия, Брайънт. Знаеш, че домът е бил в процес на затваряне. Списъкът с избягалите момичета не е бил допълван своевременно и в нощта на пожара почти всички са правели нови и нови списъци. Санитарите са отвеждали момичетата в болницата, за да ги прегледат. Настанал е пълен хаос и точно това е била целта. След въпросната нощ не е имало два списъка, които да съвпадат един с друг.

— Но защо Никола не е казала на никого?

— Детето е било ужасено. Била е убедена, че ще осъзнаят грешката, която са допуснали заради жилетката, и ще се опитат да я намерят.

— Ами Мери Андрюс? Мислиш ли, че я е убила Никола или Бет — или която, по дяволите, е била в момента?

Ким поклати глава.

— Няма доказателства, които да подсказват, че смъртта й е била вследствие на нещо различно от болестта. Единствено Мери не е присъствала на разговора, затова Никола не е имала основание да я убива.

Ким въздъхна тежко.

— Мисля, че Мери Андрюс е била единственият човек, на когото момичетата са можели да имат доверие. С изключение на Уилям, който е работел през нощта, всеки един от останалите е намерил начин как да се възползва от момичетата. Учудващо ли е, че не са били деца за пример?

— Това е доста меко казано — каза Брайънт.

Тя понечи да оспори твърдението му, но се отказа. Брайънт вярваше, че човек се появява на белия свят с вродени морални принципи. Вярваше, че те се наследяват генетично, точно както цветът на очите или ръста. Ким знаеше, че това не е така. Съвестта беше нещо, което се изграждаше.

Вследствие на добър пример на поведение и устойчиви модели за подражание. Способността да различаваме доброто от лошото се усъвършенства през целия ни живот, а не я получаваме наготово при раждането.

Обстоятелствата, при които бяха израснали Трейси, Мелани и Луиз, неизменно са щели да изкривят завинаги тази способност у тях. Точно както малтретираните деца, които често на свой ред започват да малтретират по-слабите от тях.

Брайънт никога нямаше да бъде убеден, но Ким го знаеше — защото го беше преживяла. И защото онези три години бяха спасили не само живота й.

Брайънт отпи от кафето си.

— И така, какво става между теб и докторчето? Определено си допаднахте.

— Брайънт — предупреди го тя.

— Стига, Ким. Не след дълго със сигурност ще прехвърчат искри.

— А какъв е резултатът от искрите?

— Огън — каза той и очите му се отвориха широко.

— А да си чувал за огън без поражения?

Брайънт понечи да отговори, замисли се за секунда и после се отказа.

— Наистина нямам какво да отговоря.

— Именно.

— Вероятно е за добре — каза Брайънт и се замисли, преди да продължи. — С докторчето си приличате твърде много.

На лицето му се появи лукава усмивка:

— Господи, представи си само какви деца…

— Брайънт, мисля, че трябва да си гледаш работата — сопна се тя.

Понякога я познаваше твърде добре. И въпреки това, кой можеше да каже какво би могло да се случи, ако двамата с Даниъл отново се срещнат?

— Да, сигурно си права, но се съмнявам, че ще го направя.

Ким се усмихна.

— Как е животът в приюта за бездомни кучета?

— Кутретата са добре. Осиновиха ги до едно. Племенницата ми ще гледа Пебълс. Бам Бам ще живее при съседа. Йоги е запазен за най-добрата приятелка на дъщеря ми, а Бу Бу ще го вземе сестрата на Стейси.

— Нали не си обрекъл горките животинки да носят тези имена завинаги?

Брайънт поклати глава.

— Не, само докато се налага да ги различаваме едно от друго.

— Ами майката?

— Тя ще остане да живее с нас. Горкото животно е само на четири години, а вече е раждала три пъти. Свършила си е работата.

За миг, за един кратък миг, на Ким й се прииска да прегърне този огромен човек с още по-огромно сърце. Беше й колега, но освен това беше единственият й истински приятел.

Но тя остави този миг да отмине.

Брайънт слезе от високото столче.

— И така, да си дойдем на думата защо всъщност те посетих. Готов е, нали?

— Да, Брайънт, готов е.

Той потри ръце.

— Може ли, може ли, може ли?

Ким се засмя на детинското му вълнение.

Той се изстреля през вратата, която водеше към гаража.

Тя взе курабийките и ги изсипа в кофата за боклук. Накисна тавата в гореща сапунена вода.

Брайънт се върна и спря на прага.

— Ъ-ъ… Ким, няма го.

— Така ли? Колко странно.

Той се облегна на касата на вратата и скръсти ръце пред гърдите си.

— Продаде го, нали?

Ким не отговори.

Брайънт изглеждаше разочарован и объркан.

— Но ти се радваше на този мотор като малко дете. От месеци чакаше с нетърпение да можеш да подкараш проклетото чудо. Не разбирам. Той означаваше всичко за теб.