— Доколкото разбрах, някой се е погрижил за заплащането — каза тя, като вдигна ръце. — Но това не е по моята част. Имам конкретна задача, за която съм инструктирана.

Уилям се почувства така, сякаш го бяха транспортирали в паралелна вселена. Опитваше се да намери някакво обяснение, но не успяваше.

Хана отново насочи вниманието си към дъщеря му.

— Луси, имам един въпрос. Можеш ли да движиш поне един от пръстите на ръцете си?

Две примигвания.

Хана се усмихна широко на Луси.

— Тогава мисля, че можем да направим много за теб.

ГЛАВА 78

Ким погледна съдържанието на чинията пред себе си и реши, че "Леля Беси", както се казваше компанията за производство на полуготови храни, е една проклета лъжкиня.

Тя сложи опаковката до своите произведения, които току-що беше извадила от фурната, за да ги сравни със снимката на кутията. Не, никакво количество глазура или захарни пръчици нямаше да ги спасят.

Ким хвърли кутията в кофата за боклук. Чувстваше се предадена.

После вдигна очи към тавана и каза:

— Опитвам се, Ерика. Наистина се опитвам.

На входната врата се почука.

— Отворено е! — извика тя.

Влезе Брайънт, облечен с джинси и яке, понесъл пица в кутия.

— Липсваше ни на работа днес — каза той и сложи кутията на кухненския плот.

Тя завъртя очи към тавана.

— Уди нареди така, а аз не смея да му противореча, понеже в моя случай не остава и един от деветте живота на котката.

— Така ли ти каза?

Тя кимна и започна да брои на пръсти.

— Явно съм си докарала две официални оплаквания относно поведението ми. На три пъти не съм изпълнила преки нареждания и не съм спазила установения протокол… — тя отброи останалите пръсти, — … поне още толкова пъти.

Брайънт зарови глава в ръцете си.

— О, Боже, брутално ли беше?

Ким се замисли за момент, после кимна.

— Аха, общо взето. Имаше да ми каже доста неща.

— А ти какво отговори?

— Отговорих, че моделът му няма скоби за пружини на амортисьорите на задния мост.

Брайънт избухна в смях и тя се присъедини към него. Като се замисли, май наистина беше смешно.

Това просто беше нейният начин да му благодари. Беше й кристално ясно, че би следвало да я уволни. А Уди й даде да разбере, че единствено резултатите са я спасили.

Дори да беше сбъркала само веднъж, в "Буркана" щеше да се настани някой друг.

Този случай я беше отвел много близо до възможността да загуби най-важното нещо в живота си — и въпреки това си беше струвало.

— Колко ти даде за другото?

Ким изръмжа и извади две порцеланови чаши от шкафа.

— Един месец.

— Господи, как ще се измъкнеш?

Ким сви рамене. Трябваше да се среща с психиатър в продължение на четири седмици или да се подготви за принудителен неплатен отпуск.

— Не мислиш, че наистина би го направил, нали?

Ким си спомни решителността в погледа на Уди.

— Ще го направи и още как.

— Поне мога да те зарадвам с новината, че днес през деня Ричард Крофт се чувстваше значително по-добре.

— Така ли?

— Ами да, точно преди да му прочета правата.

На Ким й се искаше да беше присъствала.

— О, кажи ми, че и госпожа Крофт е била там?

— Определено беше там. Първите няколко секунди изглеждаше като камила със запек, но после бързо се съвзе, събра си лаптопа и документите и заяви, че ще разговаря само в присъствието на адвокат.

— С нас?

— С Ричард. Подушвам в близкото бъдеще един развод по бързата процедура.

— Той какво каза?

— О, потвърди, че Виктор е убил Бет. Те само са му помогнали да зарови тялото. Каза, че идеята за пожара е била на Тереза Уайът, за да създадат объркване в архивите и да не се знае кои момичета са избягали и кои вече са били настанени в други домове.

— Ти вярваш ли му?

— Ами не знам. Всъщност няма значение. Ще си намери кадърен адвокат, но така или иначе ще лежи в затвора. Най-важното е, че животът му оттук нататък никога няма да бъде същият. Жена му, къщата, кариерата му, а вероятно и децата му, вече са минало.

Ким не каза нищо. Нямаше нищо за казване. Към Ричард Крофт изпитваше единствено отвращение. Той беше запазил живота си.

Брайънт изглеждаше замислен.

— Как мислиш, дали Виктор Уилкс наистина е толкова зъл? В смисъл, наясно съм какво е направил, но нали е служил за благото на хората и не знам, може би у него има и нещо добро…?

Понякога Брайънт изглеждаше твърде млад за възрастта си. Съжаляваше, че на нея се пада да му каже, че дядо Коледа не съществува.

Тя поклати глава.