Читаем Сонети полностью

41

Невинните злини, които тими причиняваш, без да искаш сам,когато аз не съм със теб, почтиса само плод на юношески плам.Ти, нежният, си с нежност обкръжен,красивият — безумно си желан.А кой ли, друже, от жена роден,не бива от жената обладан?Но мен поне защо не пощади?Защо, от угризения обзет,ти оня бунт във теб не победи,а стъпка с твоя нейния обет?Обета си — защото измени,обета й — защото я плени.

42

Че тя е твоя, не скърбя, налитака я чувствам близка и любима.Че ти си неин; ей това боли;и тази болка е непоносима.Но аз пред мен ви оправдах почти:обичаш я, защото ми е мила.Заради мене си й скъп и ти:тя част от мен във тебе е открила.Изгубя ли макар един от вас,понасям тежка загуба двукратно.Ти имаш нея, тебе — тя, а азза двама ви умирам безвъзвратно.Но аз нали във теб съм възплотен?И значи тя обича само мен!

43

Насън те гледам с гаснещи очи.Със буден поглед търся, не намирам.Но мрака в него грее от лъчи,когато нощем аз във теб се взирам.Щом сянката ти пръска тоя мраки той за мене, слепия, редее,то как чудесно нежния ти зракпри пълна светлина ще ни огрее.Щастлив ще бъда в този светъл ден,когато видя наяве и живолика ти, който всяка нощ над менсветлее в тъмнината колебливо.Денят без теб е като нощ за мен.И ти нощта превръщаш в ярък ден.

44

Да беше мисъл тази моя плът,плътта да ме скове не би могла.И бих поел към теб на дълъг пътв пространствата със скорост на стрела.Да бъдеш и през три морета ти,безкрайният простор не ще ме спре,защото мигом ловките мечтипрелитат над бездънното море.Но мисъл аз не съм, и за бедапространствата вилнеят между нас.Предимно плът — от пръст и от вода —от теб лишен тъгувам вечно аз.Земя — усещам тежестта й в мен.Вода — за теб аз плача всеки ден.

45

Но другите ми две съставни частиса с теб, където и да идеш ти.С нетленен огън палещите страстилетят към теб с въздушните мечти.Останал с две субстанции в момента,когато с вест към тебе полетятмечтите ми — два леки елемента,как страдам аз в нерадостната плът,лишен от равновесие, додетостихийните ми страсти и мечтине известят отново на сърцето,че ти си здрав и че ме помниш ти.И как се радвам! Но след миг почтилетят към теб и мисли, и мечти.
Перейти на страницу:

Похожие книги

Сальватор
Сальватор

Вниманию читателя, возможно, уже знакомого с героями и событиями романа «Могикане Парижа», предлагается продолжение – роман «Сальватор». В этой книге Дюма ярко и мастерски, в жанре «физиологического очерка», рисует портрет политической жизни Франции 1827 года. Король бессилен и равнодушен. Министры цепляются за власть. Полиция повсюду засылает своих провокаторов, затевает уголовные процессы против политических противников режима. Все эти события происходили на глазах Дюма в 1827—1830 годах. Впоследствии в своих «Мемуарах» он писал: «Я видел тех, которые совершали революцию 1830 года, и они видели меня в своих рядах… Люди, совершившие революцию 1830 года, олицетворяли собой пылкую юность героического пролетариата; они не только разжигали пожар, но и тушили пламя своей кровью».

Александр Дюма

Приключения / Исторические приключения / Проза / Классическая проза / Попаданцы