Читаем Сонети полностью

51

Тъй извинявах тягостния нравна моя мрачен, тъжен кон с това,че той във същност бе напълно прав,когато с мен се тътреше едва.Но би било бездруго вече грях,ако така се влачи и насам.Да литне като вихър в пот и прах,ще мисля пак: „О, той върви едвам!“Желание! Не те догонва кон.Ти цялото си само страст и жар.Летиш със тропот, цвилене и стони казваш тъй на куцащата твар:„Аз, мила моя, литвам на крила,а ти след мен с товара си ела.“

52

Аз бих те съзерцавал с часовекакто скъперник свойто наслаждение.Но радостта е тънко острие,което губи при употребление.И празниците с техния захлас,тъй радостни, тържествени и дивни,затуй са редки като скъп елмазвъв нечии огърлици и гривни.О, нека да те пази под капаккато скъперник бързащото време.Но как се радвам аз, когато пакот тебе то преградата си снеме.Чрез теб познах и скритото страдание,и пълното със трепет обладание.

53

Не зная от какво си сътворен.Едничка сянка имат всички живи.От милиони ти си придруженподобия и сенки причудливи.Адониса вземи за образец.Като отливка с тебе той съвпада.На древността Елена бе венец,но ти ни връщаш чара на Елада.Април и лете зрелите житаса твоя лик душевен и телесен.На ранна пролет имаш нежносттаи щедростта на плодовита есен.Зовеме всяка прелест с твойто име,но верността с какво да я сравниме?

54

Но истината, тя е благодат!Тя по-прекрасна прави красотата.Което радва в розовия цвят,е не самият цвят, а аромата.И нека храста с болните листада бъде с тоя кървав цвят и с тозиуханен дъх и с тази красота,която имат истинските рози.Но той на вид изглежда само чист,а вехне със отровено дихание.Не тъй умира розовият лист:смъртта на листа е благоухание.Когато ти напуснеш този свят,в стиха ми ще ухае твоя цвят.

55

И този мрамор, въплотил царе,и той преди сплавта на стиховетеи твоя траен спомен ще умре,потънал цял в сметта на вековете.Войни ще смажат крехката творба,метеж пиедестала ще разбие.Но времето нетленната резбана песните ни няма да изтрие.И ти не ще изчезнеш със смърттаи в мрака на враждебното забвение.Ще бъдеш жив, износвайки света,с последното човешко поколение.До второто пришествие живейвъв този жив, нетленен мавзолей.
Перейти на страницу:

Похожие книги

Сальватор
Сальватор

Вниманию читателя, возможно, уже знакомого с героями и событиями романа «Могикане Парижа», предлагается продолжение – роман «Сальватор». В этой книге Дюма ярко и мастерски, в жанре «физиологического очерка», рисует портрет политической жизни Франции 1827 года. Король бессилен и равнодушен. Министры цепляются за власть. Полиция повсюду засылает своих провокаторов, затевает уголовные процессы против политических противников режима. Все эти события происходили на глазах Дюма в 1827—1830 годах. Впоследствии в своих «Мемуарах» он писал: «Я видел тех, которые совершали революцию 1830 года, и они видели меня в своих рядах… Люди, совершившие революцию 1830 года, олицетворяли собой пылкую юность героического пролетариата; они не только разжигали пожар, но и тушили пламя своей кровью».

Александр Дюма

Приключения / Исторические приключения / Проза / Классическая проза / Попаданцы