По всичко личеше, че зомбито най-сетне се беше пробудило.

Показалецът на Пол ритмично почукваше по листа. Почти безшумно, но бавно и настоятелно. Отначало Шон не разбра какво прави, но после изведнъж му просветна.

Общува с него с помощта на морзовата азбука!

После се появи друг шум и Шон погледна надолу Рой почукваше по бедрото си. Това беше неговият отговор. Пол го изчака да свърши и на свой ред изпрати кратко послание.

Погледът на Едгар Рой бавно се насочи към тавана и остана там.

Пол смачка листчето и го глътна.

— Какво беше всичко това? — попита шепнешком Шон, докато напускаха килията за свиждане.

— Дадох му някои подробности с молба да ги анализира.

— А той какво ти отговори?

— Искаше да знае дали съм казала на Бърджин за Е-програмата. Уверих го, че не съм.

— Какво ще правим сега?

— Минаваме в нападение — отвърна Пол.

— Как?

— Ще ти обясня с всички подробности, защото ти и Мишел ще бъдете върхът на копието.

— Бънтинг ли стои зад всичко това?

— Скоро ще разберем.

* * *

Върнаха Рой в килията. Останал сам, той веднага обърна гръб на камерата. Искаше да затвори очи. Чувстваше се уморен, но приятно възбуден от свиждането.

Сестра му най-сетне се появи. През цялото време се беше надявал на това. От посланието й стана ясно, че напълно разбира ситуацията. То съдържаше доста неща, благодарение на морзовата азбука, на която го беше научила още като невръстно момче.

Отвори очи и се втренчи в голата бетонна стена насреща. По неизвестни причини я бяха боядисали в жълто. Може би някой умник беше решил, че този цвят успокоява. Сякаш една боя можеше да накара затворниците да забравят какво означава да бъдат заключени между тези стени.

Тед Бърджин, Хилари Кънингам, Карла Дюкс, Брандън Мърдок. Всичките мъртви. Открий общото в смъртта им.

Това беше молбата на сестра му.

И той прилежно се зае да я изпълни, разглеждайки наум всички възможни комбинации.

Бърджин и Дюкс са застреляни с пистолет от упор. Кънингам е убита, а после пренесена в дома на Бърджин. Смъртта на Мърдок е причинена от дългобойна пушка. Кой има мотив за всичко това? Кой е имал възможност да го направи?

Съзнанието на Рой прехвърляше възможностите със скорост, която би се сторила чудовищна на всеки, който би могъл по някакъв начин да проследи мисловните му процеси. Той обмисляше и отхвърляше възможностите в рамките на секунди, което би отнело месеци на обикновените хора.

После умът му забави ход просто защото базата данни се бе изчерпала. Не беше получил кой знае какви факти, но за него те бяха повече от достатъчни. В резултат откри не един, а цели четири фактора, които свързваха убийствата. Четири, но с една обща особеност. Много характерна особеност.

53

Бънтинг крачеше по коридорите на новата сграда на МВС, придружаван от въоръжен ескорт. На практика тя представляваше обширен комплекс, чиято реална цена остана неизвестна за обществеността, скрита под удобния претекст „поверителна информация“. Което, както му беше добре известно, означаваше само едно — някой беше получил лиценз за печатане на пари.

Вкараха го в една стая, вратата на която автоматично се заключи след него. Той с недоумение се огледа. Май бяха сбъркали помещението. Миг по-късно съмненията го напуснаха, тъй като на прага на междинната врата се появиха Мейсън Куонтрел и Елън Фостър.

— Сядай, Питър, защото ни чака доста работа — подкани го Фостър и отвори лаптопа, който лежеше на масата.

— Как вървят нещата, Пит? — подхвърли с усмивка Куонтрел и седна на съседния стол.

Бънтинг не му обърна внимание.

— Госпожо министър, отново ще повторя, че се чувствам крайно неудобно да обсъждам поверителни въпроси в присъствието на основния си конкурент! — твърдо рече той.

— Стига, Питър — сдържано отговори Фостър. — Между нас няма тайни, нали?

— Напротив, има. За мен работят огромен брой хора, които използват специализирани процедури, протоколи, професионален софтуер и още хиляди неща, които съм създал с цената на дългогодишен труд и много пари.

Той стрелна с поглед Куонтрел, който го гледаше с открита подигравка. Изведнъж му се прииска да скочи през масата и да го удуши.

— Нека ти припомня нещо, Пит — подхвърли Куонтрел. — При сегашната структура на Е-програмата всичките ти конкуренти са принудени да предоставят събраната информация на твоята компания. Аз също, въпреки че съм вложил много пари в бизнеса си.

Бънтинг отлично знаеше, че това са празни приказки. Години наред Куонтрел не влагаше нито цент за разширяването и укрепването на своята компания и все пак прибираше тлъсти чекове от правителството. На практика не правеше нищо друго, освен да изчаква подходящия момент, за да срине Бънтинг. Който очевидно беше настъпил.

— Мейсън, ако ти беше имал шанса да създадеш Е-програмата, със сигурност щеше да си наясно, че тя е нещо коренно различно от начина, по който работехме през Средновековието — тогава, когато ти беше основната фигура в частния сектор и нещата се развиваха в стотици различни посоки, което в крайна сметка ни докара единайсети септември.

Снизходителната усмивка на Куонтрел се стопи.