— Ясно — кимна Мишел. — Възпираща сила над деветдесет процента, дълбочина на проникване около трийсет сантиметра. Не е от класата на четирийсет и четвърти калибър или на триста петдесет и седем магнум, но притежава предостатъчно мощ. С лекота причинява хидростатични шокови рани.

— В смисъл?

— В смисъл, че попадение в гърдите може да причини кръвоизлив в мозъка.

— В такъв случай това със сигурност не е куршумът, убил Бърджин.

— Не е — кимна Мишел. — При изстрел от упор тази муниция ще пробие черепа. Няма как да остане вътре.

— Става интересно. Убиецът на Бърджин не е онзи, който е ликвидирал Хилари Кънингам.

— Така е. А сега какво ще правим?

— Предлагам да се връщаме в Мейн.

— Със самолет?

— Не — поклати глава Шон. — Спри някъде и си поръчай голяма чаша кафе, защото те чака дълго шофиране.

— А дали ще мога да си прибера оръжието от тукашните ченгета, преди да тръгнем?

— Само с моята благословия.

Мишел кимна и настъпи газта.

31

Дванайсет часа по-късно пристигнаха в Бостън и прекараха нощта в местен хотел. Не изминаха наведнъж целия път до Макиас, щата Мейн, по простата причина, че след седем часа шофиране дори огромното количество кофеин във вените на Мишел започна да чезне и тя беше принудена да дремне на задната седалка. А и очите на Шон започнаха да се затварят прекалено често след пет часа зад волана. След няколко часа непробуден сън и ранен старт на следващата сутрин тежкият автомобил изгълта останалата част от разстоянието и спря на паркинга пред „Мартас Ин“.

Меган Райли ги посрещна на входната врата.

— Трябва да ви съобщя, че агент Мърдок е абсолютен мръсник! — навъсено отсече тя.

— И така може да се каже — кимна Шон.

— Момичето е право — веднага добави Мишел.

— Какво искаха да научат федералните? — попита той.

— Всичко. Ама удариха на камък. Аз съм официалният защитник на Рой и просто отхвърлих всякакви опити да ме будалкат.

— Браво на теб — похвали я Мишел.

— Обадих се на Мърдок и го запознах с някои параграфи на закона — добави Шон.

— Знам. Никак не беше щастлив, но беше принуден да ме освободи. Гадно копеле!

— А пък ние открихме клиента — каза Мишел.

— Кой е той?

— Кели Пол, доведена сестра на Рой — рече Шон. — Много интересна личност. Тепърва предстои да я опознаем, но имам чувството, че ще трябва да се съобразяваме с нея. — Хвана лакътя на Меган и я побутна към близката пейка, полускрита под клоните на дървото край входа на мотела. — Сядай.

— Защо? — колебливо попита тя. В очите й проблесна страх.

— Имаме лоши новини. Още едно убийство.

Стиснали дървената седалка, пръстите на Меган побеляха от напрежение.

— Кой? — прошепна тя.

— Хилари Кънингам.

Меган успя да запази самообладание само няколко секунди, след което скри лице в дланите си и горчиво заплака.

Шон хвърли безпомощен поглед към Мишел.

— В това никак не ме бива — поклати глава тя.

Той въздъхна, седна до младата жена и неловко я потупа по гърба.

— Много съжалявам, Меган.

В крайна сметка тя се надигна, избърса сълзите с ръкава си и попита:

— Как е станало?

— Застреляли са я, а после са пренесли тялото й в дома на Бърджин.

Очите му се преместиха на Мишел, която добави:

— Аз бях там.

— Но защо са я убили? — погледна я безпомощно Меган. — Тя беше една кротка и безобидна възрастна жена!

— Защото е работила за Бърджин, а той беше защитник на Рой — отвърна Шон. — За някои хора това е било повече от достатъчно.

— Искаш да кажеш, че аз съм следващата!? — трепна Меган.

— Спокойно, няма да позволим да ти се случи нищо лошо — каза Мишел и седна от другата страна на младата адвокатка.

— Май беше по-добре да си остана при федералните — едва чуто прошепна тя.

— Това ли искаш? — изгледа я Шон.

— Не, разбира се — отвърна Меган с далеч по-укрепнал глас. — Искам да разкрия мръсниците, които са извършили всичко това!

— Ние също.

— Добре, а сега какво?

— Отиваме при клиента ти.

— Но нали казахте, че той отказва да говори?

— Въпреки това ти трябва да го видиш. Аз ще уредя формалностите.

Шон и Мишел взеха по един душ, преоблякоха се и отидоха да хапнат. После се обадиха на Карла Дюкс, получиха разрешение за свиждане и поеха към „Кътърс Рок“. Посрещнаха ги с още по-големи формалности от предишния път. В един момент някакъв пазач прояви прекален ентусиазъм при претърсването на Мишел и тя не издържа.

— Хей, ченге — изсъска тя. — Ако още веднъж ме опипаш по задника, ще се наложи да ходиш с протези!

Мъжът се дръпна като опарен, вдигна поглед към тавана и им направи знак да преминават.

Най-после ги вкараха в малката стая за свиждане, а скоро след това доведоха и Рой. Нямаше промяна нито във външния вид, нито в поведението му. Меган неволно ахна и се облегна назад в стола. Остана неподвижна и след като вратата се затвори след надзирателите.

— Няма ли да опиташ да му зададеш някакви въпроси? — не се сдържа Шон.

Меган се изчерви, отвори куфарчето си и леко почука по стъклената преграда. Рой не реагира и руменината й се усили. Тя бавно прибра картичката, която искаше да му покаже.

— Мистър Рой, аз съм вашият юридически защитник по това дело. Обвинен сте в убийство на повече от един човек. Разбирате ли това?

Нищо.