Читаем Sedmiyat pechat полностью

Сибир, за да правя оне зи метеорологични измервания за Филка. Дойдох тук, защото чух да говорят, че

температурата в Олхон е по-висока от останалата част на района, и тогава ме запознаха с Камагън. От-

крих впоследствие, че той е един от най-важните шамани в света.

- Но какво толкова прави?

- Лекува хората.

- От какво?

- Ами, знам ли, от каквото страдат.

- Нещо като племенен шаман?

- Донякъде - каза тя, неособено д оволна от определениет о.

- Шаманът използва м истич ната си сила, за да пътува из други измерения и да общува с духовете.

Така постига равновесие между световете, физическия и духовния.

- Той е обладан от духове?

- Не, не. Камагън управлява духовете.

- И кои са те?

- Душите на мъртвите, демоните и природ ните духове.

Томаш се намръщи.

- Това намирисва на фантасмагории.

- Приемам, че може да изглежда малко изм ислено, така е - призна тя. - Но истината е, че има ефект.

- Откъде знаеш, че има ефект?

- Знам, защото видях.

- Какво си видяла?

- Видях как Камагън лекува хора, д окато е в транс.

Историкът се намръщи недоверчиво.

- Да не е било внушение?

- Може би. Но че бяха излекувани, т ова е факт.

Филипе нетърпеливо се разшава. Беше слушал вече за това и не желаеше да поддържа разговора.

Протегна и сви пръстите на ръцете си, за да стопли скованите от студа стави, и кимна към примамливия

уют на юртите.

- Какво ще кажете да изпием по чаша чай?

КЛЮЧЪТ ЩРАКНА, НО ПАЛАТКАТА ОСТАНА ТЪМНА, осветена единствено от газената лам па в ръката на

Надежда.

- По дяволите! - изруга Филипе. - Генераторът сигурно не работ и. Колко неприят но!

- Селищет о с генератор ли се осветява? - учуд и се Томаш.

- Не само селището - поясни приятелят му. - А целият ос тров.

- Какво? Няма ли елект рическа мрежа на острова?

- Не. Всичко се задвижва от генератор.

Томаш се изсмя.

- Къде попаднах само.

- Олхон е природата в естественото И състояние, Казанова. Всичко тук е красиво, но и диво. По

времето на Съветския съюз островът е бил част от системата на ГУЛАГ. Много хора са били

депортирани, най-вече литовци, и мнозина от тях на мерили смъртта си тук.

- Толкова ли са сурови условията?

- Не, климатът в Олхон дори е умерен в сравнение с останалата част на Сибир. Проблемът е, че не

съществуват никакви инфраструктури. Няма телефонни връзки, нито електрическа мрежа.

- А мобилни телефони?

- Не улавят сигнал в тази зона.

- Сериозно? В такъв случай какво ще правя, ако м и се на ложи да се свържа с външния свят?

- Има два сателитни телефона. Ед ин тук, в селището, другият в пансиона на Беншаров в Хужир. Ако

ти потрябва, кажи. Струва сто рубли минутата.

Палатката беше осветена от газовата лампа на Надежда. Нищо не работеше, с изключение на стария

цилиндричен самовар на въглища от времето на Сталин, от чийто чучур си наляха гореща вода за чая.

Седнаха на двете легла в юртата с димящите чаши в ръце и отпиха пареща глътка, която ги стопли

отвътре.

- Преди малко каза нещо, което ме обърка - отбеляза Томаш на порт угалски, връщайки се на разговора

от бара. - Спомена, че сте направили някакво откритие, което поставя под въпрос бъдещето на

нефтодобивната промишленост.

- Да.

- Що за открит ие е това?

Филипе впери очи в парата, която се виеше над чашата, и леко подух на чая, за да го изстуди.

- Не мога да ти кажа - прошепна той.

- Защо?

- Поради различ ни прич ини. И ед на от тях е, че ако т и ка жа, твоят живот също ще бъде изложен на

опасност.

- Не се грижи за живота ми. Аз представлявам Интерпол.

Геологът се разсмя.

- Много ще ти бъде от полза.

Томаш преглътна сарказма.

- Не смяташ ли, че е важно да разкажеш за това?

- Смятам — съгласи се. - Когато му дойде времето.

- И кога ще дойде това време?

Лицето на Филипе доби загадъчно изражение.

- Скоро.

 Главно управление иа трудово-изправителните лагери в СССР. - Б. пр.

Надежда, сърдита от това, че си говореха на португалски, прекъсна разговора, като изстреля няколко

гневни думи на руски, които накараха Филипе да се усмихне. Геологът отговори на руски и после се

обърна към Томаш.

- Надя се чувства изключена от разговора - поясни. - Понеже не говориш руски, а тя не разбира

португалски, най-добре е да продължим на английски.

- По-добре е - настоя мом ичето.

- Признавам, че съм смаян от руския ти - отбеляза Томаш.

- Откъде го научи?

- Тук, в Русия, разбира се.

- От колко време живееш тук?

- Живял съм тук пред и много време.

- Живял си?

- Да. Не си ли спом няш, че род ителите ми бяха в Ком унис тическата парт ия?

- Как да не си спомням! - усм ихна се Томаш. — Бяха скандален случай в Кащело Б ранко. Гласуваха за

кандидати със странни имена, като Отавио Пато и други подобни.

- Заради род ителите м и, когато завърших гим назия, м и да доха стипендия и заминах за Ленинград да

уча геология. Беше по времето на Съветския съюз, разбира се.

- Ленинград ли? Санкт Петербург, искаш да кажеш.

- По онова време градът се наричаше Ленинград.

- И какво? Хареса ли т и?