Читаем Sedmiyat pechat полностью

Подритна една вълна, която обля крака му с пенлив шумен кипеж.

- В случая с тази вода тук беше установено, че крит ичната тем пература е десет градуса. При покачване

на температурата над десет градуса водите губят свойствата си на хранителна среда, което е пагубно за

живота. Ето защо тропическите води са така бистри и чисти: те не предоставят хранителна среда, с

изключение на ограничено количество водорасли. Тези води са за морето същото, което са пустините за

земята. И обратно, морските гори са водите на Арктика и Антарктида, тъй като тези полярни океани са с

температури под десет градуса и затова е пълно с хранителни вещества.

- Извинявай, не е точно така - възрази Томаш. - Доколкото знам, има разнообразен морски живот в

тропическите води.

- Само на дълбоко, Казанова. - Посоч и над олу. - Само на дънот о, където тем пературата е под десет

градуса, има хранителни вещества.

- Хм.

- Това означава, че по-голямата част от океаните са пуст и.

- Сериозно ли говориш?

- Много сериозно - настоя Филипе. - Вод ите с температура над десет градуса покриват осемдесет

процента от водната повърхност на света. Това означава, че осемдесет процента от морската повърхност

е пустиня.

Томаш сви устни.

- Нямах представа.

- Това открит ие пред полага солид на обвързаност на явле нията. Ако глобалната температура се

покачи, ще се увеличи и количеството топла вода, което би довело до разширяване на морската пустиня.

- Разбирам.

Филипе вдигна крака си над повърхността на езерото и от ново го спусна рязко във водата.

- А сега слушай внимателно, Казанова, защото това е важно. - Обгърна с широк жест зеления

хоризонт на Олхон и тайгата от другия бряг на езерото. - Това явление, наречено дезертификация,

протича и на сушата. Установи се, че тук, навън, критичната температура не е десет градуса, както в

морето, а двадесет. Когато температурата падне под двадесет градуса, което е нормално през зимата,

дъждовната вода се задържа дълго време в земята и почвата остава влажна, което подпомага развитието

на живота. Но през лятото, когато средните темпе ратури са около двадесет градуса, дъждовната вода

обикновено бързо се изпарява и почвата изсъхва. Земята, като саморегулиращо се живо същество, е

отговорила на този проблем, като е отредила периодът на дъждовете да е през лятото. Честите дъждове

компенсират изпаряването, нали разбираш? Но когато средната температура надвиши двадесет и пет

градуса, процесът на изпаряване се ускорява и ако не вали едва ли не постоянно, Земята ще се превърне

в пустиня.

- А екваториалните гори? Доколкот о знам, там температурите са над двадесет и пет градуса.

- Екват ориалните гори покрай реките Амазонка и Конго са друг пример за саморегулация на това

необикновено живо същество, каквото е Земята. Тъй като при високи температури изпарението е много

бързо, Земята е създала екосистема, задържаща облаците над гората, при което валежите са почти

постоянни.

- Значи гората привлича облаците.

- Точ но така. Но тази система е възможна само в границите на определени терм ич ни стойности.

- Защо?

- Заради свойствата на водата, Казанова. Повишение на средната температура от четири градуса би

ускорило още повече изпарението и би нарушило равновесието, превръщайки екваториалната гора в

пустиня.

- Откъде знаеш това?

- Достатъчно е да вид им пустинята Сахара, например. Там температурата е толкова висока, че цялата

вода се изпарява прекалено бързо, пресушавайки почвите. И знаеш ли какво дели екваториалната гора от

пустинята? — Малка пауза. - Някакви си четири градуса по Целзий. Съществува разлика само от четири

градуса между голяма девствена гора и пустиня, което означава, че тези четири градуса прехвърлят

някаква пределна стойност.

- Разбирам.

- Оттук следва, че повишаването на глобалната температура може да стане много голям проблем, ако

премине определена термична граница. А най-лошото е, че има признаци за протичането на такъв

процес.

Томаш изглеждаше угрижен.

- Как така?

- Никога ли не си ч увал за ефекта на Буд ико?

- Ефектът на кого?

- Михаил Будико е най-големият руски климатолог. Той от крил, че снегът отразява по-голямата част

от слънчевата топлина, попадаща върху него, което допринася за поддържане на студен климат.

Проблемът обаче е в това, че освободеният въглероден диоксид от горенето на твърдите горива

повишава температурата и снегът започва да се топи, при което земята се показва отдолу. И тъй като

земята е тъмна, тя поглъща топлината, което повишава още повече температурата, а това, от своя страна,

предизвиква още по-интензивно топене на снега, при което се открива още по-голямо пространство гола

земя, излъчваща още топлина - и така в безкрайна спирала. Това е ефектът на Будико.

- Надя ми спомена за това.