И преди Авила да успее да възрази, Инокентий подробно заразказва за борбата в неговия живот — как е загубил семейството си в терористичен атентат и се е отдал на алкохолизъм, а накрая е направил неуспешен опит за самоубийство. В първия момент адмиралът се разгневи, че Марко е предал доверието му, но докато слушаше да разказват собствената му съдба по такъв начин, усети, че го обзема странна сила. Това беше публично потвърждение, че е стигнал до самото дъно и някак си, може би чудотворно, е оцелял.

— Аз смятам, че Бог се е намесил в живота на адмирал Авила и го е спасил… за да изпълни по-висша цел — заяви Инокентий.

С тези думи палмарският папа се обърна и за пръв път погледна Авила. Хлътналите му очи сякаш проникнаха в самата душа на възрастния офицер и той усети, че в него се влива такава сила, каквато не беше изпитвал от години.

— Адмирал Авила, аз съм убеден, че трагичната загуба, която си понесъл, не допуска никаква прошка — каза папата. — Убеден съм, че не можеш да преодолееш бушуващия в теб гняв, справедливия си копнеж за отмъщение, като обърнеш и другата си страна. И не трябва! Твоята мъка ще донесе собственото ти спасение. Ние сме тук, за да те подкрепим! Да те обичаме! Да застанем до теб и да ти помогнем да превърнеш гнева си в могъща сила за доброто в света! Слава на Бог!

— Слава на Бог! — повтори паството.

— Адмирал Авила — продължи Инокентий, вторачен още по-настойчиво в очите му. — Какъв е девизът на испанския военноморски флот?

— Pro Deo et patria — незабавно отговори Авила.

— Да, Pro Deo et patria. За Бог и родината. Днес всички ние имаме честта сред нас да присъства висш военноморски офицер, който е отдал живота си на своята родина. — Папата замълча за миг и се наведе напред. — Ами… Бог?

Авила се взря в пронизващите го очи на мъжа и изведнъж нещо в него се пречупи.

— Животът ти не е свършил, адмирале — промълви Инокентий. — Делото ти не е завършено. Ето защо те е спасил Господ. Клетвата ти е изпълнена само наполовина. Ти си служил на родината, да… но още не си служил на Бог!

Авила се почувства като ударен от куршум.

— Мир вам! — завърши папата.

— Мир на теб! — отговори паството.

Адмиралът изведнъж беше погълнат от море от доброжелатели, които го заливаха с подкрепата си. Никога не бе преживявал такова нещо. Той боязливо търсеше в очите на енориашите следи от сектантски фанатизъм, ала виждаше само оптимизъм, благосклонност и искрено въодушевление от извършването на Божието дело… тъкмо каквото осъзнаваше, че му е липсвало.

От този ден, с помощта на Марко и другите си нови приятели, Авила започна дългото си изкачване от бездната на отчаянието. Отново се зае с физически упражнения, хранеше се здравословно и най-важното, преоткри вярата си.

След няколко месеца, когато физиотерапията му приключи, Марко му подари подвързана с кожа Библия, в която бяха отбелязани десетина места.

Авила наслуки прочете някои от тях.

Той е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло.

ПСАЛТИР 93: 1

Боже на отмъщенията, Господи Боже на отмъщенията, покажи се.

ТИМОТЕЙ 2, 2: 3

И тъй, принасяй страданията като добър воин Иисус Христос.

— Запомни — усмихнато му каза младият рехабилитатор. — Когато злото надига глава, Бог действа различно чрез всеки от нас, за да наложи волята Си на Земята. Към спасението водят много пътища. Не само прошката.

58.

ГОРЕЩА НОВИНА

КОЙТО И ДА СИ ТИ. РАЗКАЖИ НИ ОЩЕ!

Днес обявилият се за разобличител monte@iglesia.org прати поразително богата вътрешна информация на КонспирасиНет.

Благодарим!

Тъй като данните, които досега е споделил с нас „Монте“, се оказаха напълно достоверни, ние отправяме към него следния скромен призив:

МОНТЕ, КОЙТО И ДА СИ ТИ, АКО ИМАШ ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪДЪРЖАНИЕТО НА НЕДОВЪРШЕНАТА ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА КЪРШ, МОЛЯ ТЕ, ПРАТИ НИ Я!

#откъдеидваме

#къдеотиваме

Благодарим ти.

59.

Робърт Лангдън преглеждаше последните няколко сектора от библиотеката на Кърш и надеждите му бързо гаснеха. Воят на полицейските сирени навън се усилваше все повече, после изведнъж стихна точно пред Каса Мила. През малките кръгли прозорци в апартамента проблясваха въртящи се полицейски светлини.

„Тук сме в капан — осъзна той. — Трябва ни тази петдесет и една буквена парола, иначе няма как да се измъкнем“.