— Исках да съм романтичен, а те поставих в толкова неловко положение — продължи Хулиан. — И после, когато ми каза, че не можеш да имаш деца… Аз се отдръпнах. Само че не заради това! А защото не можех да повярвам, че не си ми казала по-рано. Прибързах, знам, но просто страшно бързо се влюбих в теб. Исках да заживеем заедно. Може би защото баща ми умираше…

— Стига, Хулиан! — прекъсна го Амбра. — Няма нужда да се извиняваш. И тази нощ има много по-важни неща, които…

— Не, няма нищо по-важно. Поне за мен. Просто искам да знаеш, че искрено съжалявам за това как се случи всичко.

Гласът, който чуваше тя, принадлежеше на онзи искрен и уязвим мъж, в когото се беше влюбила преди няколко месеца.

— Благодаря, Хулиан — прошепна Амбра. — Това означава много.

Последва неловко мълчание и тя най-после събра смелост да зададе тежкия въпрос, който трябваше да му постави.

— Хулиан, трябва да знам дали си замесен по какъвто и да е начин в убийството на Едмънд Кърш.

Принцът не отговори веднага. Когато отново чу гласа му, в него ясно се долавяше болка.

— Искрено страдах от това, че прекарваш толкова много време с Кърш, докато подготвяхте снощното събитие, Амбра. И категорично не бях съгласен с решението ти да приемеш в „Гугенхайм“ да гостува една толкова противоречива личност. Честно казано, ще ми се изобщо да не го познаваше. — Той замълча за миг. — Но не, кълна се, че нямам абсолютно нищо общо с убийството му и бях ужасен от него… както и от самия факт, че в нашата страна може да бъде извършен публичен разстрел. И то само на метри от любимата ми… това ме потресе до дъното на душата ми.

Амбра усещаше искреността му и това я изпълни с облекчение.

— Извинявай, че ти зададох този въпрос, Хулиан, обаче при всички тези репортажи, поведението на двореца, Валдеспино, версията за отвличането ми… просто вече не знаех какво да мисля.

Принцът ѝ изложи каквото му беше известно за оплетената конспиративна паяжина около покушението срещу Кърш. Разказа ѝ и за болния си баща, за трогателната им среща и за бързо влошаващото се състояние на краля.

— Ела при мен — прошепна Хулиан. — Копнея да те видя.

Нежността в гласа му заля сърцето на Амбра с порой от противоречиви чувства.

— И още нещо — вече по-спокойно прибави той. — Хрумна ми една шантава идея и искам да чуя твоето мнение. — Престолонаследникът направи пауза. — Мисля, че трябва да отменим годежа си… и да започнем всичко отначало.

Тези думи я зашеметиха. Политическите последици за принца и двореца щяха да са изключително сериозни.

— Нима… ще го направиш?

Хулиан се засмя нежно.

— Скъпа, за възможността някой ден да ти предложа насаме… съм готов да направя абсолютно всичко.

101.