Черното петънце изглеждаше незначително в сравнение със синия балон — мъничко прилепало върху гърба на син кит.

— Знам, че този новак ви се струва нищожен, но ако прескочим напред до наше време, ще видите, че той вече е тук и тихичко си расте.

Диаграмата продължи във времето и гърдите на Робърт се свиха. През последните двайсет години черният балон се беше уголемил неимоверно. Сега той заемаше повече от една четвърт от екрана и се блъскаше с Homo sapiens за влияние и надмощие.

— Какво е това?! — разтревожено прошепна Амбра.

Лангдън сви рамене.

— Нямам представа… някакъв латентен вирус? — Той запрехвърля наум списъка с агресивни вируси, които бяха опустошавали различни райони на света, но не можеше да си представи вид, който незабелязано да се е развил толкова бързо. „Космическа бактерия?“

— Този нов вид е коварен — продължи Кърш. — Той се размножава в геометрична прогресия. Постоянно разширява територията си. И най-важното, еволюира… много по-бързо от човека. — Футуристът впери ледено сериозен поглед в обектива. — За съжаление, ако оставя симулацията да ни покаже бъдещето, дори само след няколко десетилетия, ето какво разкрива тя.

Схемата отново се разшири и хронологията стигна до 2050 година.

Смаяно зяпнал екрана, Робърт скочи на крака.

— Господи! — промълви Амбра и ужасено притисна длан към устата си.

На диаграмата ясно се виждаше как заплашителният черен балон се уголемява с потресаваща бързина и до 2050 година изцяло поглъща светлосиньото човечество.

— Съжалявам, че трябва да ви покажа това, но всички модели, които пуснах, дадоха един и същи резултат. Човешкият вид еволюира до нашето време и после изведнъж се появява нов вид, който ни изтрива от лицето на Земята.

Лангдън се взираше в страховитата графика и се опитваше да се успокои, че това е просто компютърен модел. Такива схеми, знаеше той, притежаваха способността да оказват дълбоко въздействие на човек, за разлика от изходните данни. Диаграмата на Едмънд излъчваше усещане за окончателност — сякаш изчезването на човечеството вече е свършен факт.

— Нашият вид е на ръба на изчезването, приятели — заяви Кърш с толкова мрачен глас, че все едно предупреждаваше за скорошен сблъсък с астероид. — През целия си живот правя прогнози и в този случай анализирах данните от всеки възможен ъгъл. С много голяма сигурност мога да ви уверя, че след петдесет години човечеството, каквото го познаваме, вече няма да съществува.

Първоначалният шок на Робърт отстъпи мястото си на изумление и гняв. „Какви ги вършиш, Едмънд?! Това е безотговорно! Та ти си направил компютърен модел — в данните ти може да има хиляди грешки. Хората те уважават и ти вярват… ще предизвикаш масова истерия“.

— И още нещо — още по-мрачно прибави някогашният му студент. — Ако внимателно се вгледате в симулацията, ще видите, че новият вид не ни изтребва напълно. Той по-скоро ни… поглъща.

96.

„Новият вид ни поглъща?!“

Във възцарилото се смаяно мълчание Лангдън се опита да си представи какво иска да каже с това Едмънд. Пред очите му се заредиха ужасяващи кадри от научнофантастични филми за извънземни, в които хората бяха използвани като живи инкубатори за доминантния вид.

Помъчи се да измисли някакво друго обяснение на резултата, ала заключението изглеждаше неизбежно.

Според симулацията на Кърш през следващите няколко десетилетия човечеството щеше да бъде погълнато от нов вид. Още по-страшно беше това, че този нов вид вече съществуваше и тайно се развиваше.

— Явно нямаше как да оповестя тази информация преди да съм идентифицирал новия вид — продължи футуристът. — Затова се зарових в данните. След безброй симулации успях да се добера до тайнствения новак.

На видеостената се материализира проста диаграма, която Лангдън помнеше от прогимназията — таксономичната йерархия на живите същества, разделена на „шестте царства“ Animalia, Plantae, Protista, Eubacteria, Archaebacteria и Fungi36.

— Щом открих този процъфтяващ нов организъм, разбрах, че той има прекалено много разнообразни форми, за да бъде определен като вид — каза Едмънд. — От таксономична гледна точка пък е прекалено обхватен, за да бъде наречен „разред“ и даже „тип“. — Той впери поглед в обектива. — И тогава осъзнах, че нашата планета вече е обитавана от нещо далеч по-голямо. Което може да се означи единствено като ново царство.

Лангдън изведнъж се досети за какво говори неговият приятел.

„Седмото царство“.

Потресен, той слушаше как Кърш съобщава новината на света и описва нововъзникващото царство, за което професорът неотдавна беше чул в една лекция на специалиста по дигитална култура Кевин Кели по онлайн медията ТЕД. Това ново царство на живота беше предсказано още от някои от първите научнофантастични писатели, но в него имаше една уловка.

Защото се състоеше от неодушевени същества.