— Отец Жоаким? — каза Амбра, която беше приклекнала и напрегнато се взираше през стъклото. — Случайно да имате джиесем или фенерче?

— Не, съжалявам. Да взема ли един от фенерите от гроба на Антонио?

— Да, ако обичате.

Беня забързано се отдалечи.

В момента, в който той вече не можеше да ги чуе, тя настойчиво зашепна на Лангдън:

— Едмънд не е избрал сто шейсет и трета страница заради илюстрацията, Робърт!

— Какво искаш да кажеш? — „На тази страница няма нищо друго“.

— Това е хитър начин за отвличане на вниманието.

— Съвсем нищо не разбирам. — Той се вторачи в рисунката.

— Избрал е сто шейсет и трета страница, защото не може да бъде показана без съседната сто шейсет и втора!

Лангдън плъзна поглед наляво и разгледа страницата преди „Старият“. На слабата светлина не се виждаше много — само, че изцяло е запълнена със ситен ръкописен текст.

Предстоятелят се върна с газена лампа и я подаде на Амбра, която я вдигна над книгата. Когато меката светлина се разля над разтворения том, Робърт ахна.

На лявата страница наистина имаше текст — написан на ръка, подобно на всички други оригинални произведения на Блейк, — чиито полета бяха украсени с чертежи, рамки и различни фигури. Най-важно обаче беше, че този текст, изглежда, се състоеше от изящни поетични строфи.

* * *

Агент Диас нервно крачеше напред-назад в мрака и се чудеше къде се бави партньорът му.

„Фонсека вече трябваше да се е върнал“.

Когато джиесемът в джоба му завибрира, той си помисли, че се обажда Фонсека, но дисплеят показваше напълно неочаквано име.

Не можеше да си представи какво иска пиарката, обаче каквото и да беше, тя трябваше да си комуникира лично с Фонсека. „Той е старшият агент в нашия екип“.

— Ало? Тук Диас.

— Обажда се Моника Мартин, агент Диас. При мен е един човек, който иска да разговаря с вас.

След малко отсреща се разнесе познат глас:

— Агент Диас, аз съм командир Гарса. Моля, успокойте ме, че госпожица Видал е в безопасност.

— Да, командир Гарса — изпелтечи Диас: гласът на началника му го беше накарал да се изпъне и да застане мирно. — Госпожица Видал е в пълна безопасност. Двамата с агент Фонсека сме при нея на сигурно място в…

— Не по необезопасена линия — настойчиво го прекъсна командирът. — Щом сте на сигурно място, останете там. Не ходете никъде. Радвам се, че успяхме да се свържем с вас. Опитахме да позвъним на агент Фонсека, обаче не отговаря. Той при вас ли е?

— Да, отдалечи се да се обади по телефона, но би трябвало да се върне…

— Нямам време да чакам. В момента съм арестуван и госпожа Мартин ми услужи със своя джиесем. Изслушайте ме много внимателно. Историята с похищението, както несъмнено ви е известно, беше пълна лъжа. Това изложи госпожица Видал на огромна опасност.

„Нямаш си и представа каква“ — помисли си Диас, като си спомни хаоса на покрива на Каса Мила.

— Не е вярно също, че съм накиснал епископ Валдеспино.

— Досещах се, господин командир, обаче…

— С Мартин се опитваме да измислим как най-добре да се справим с това положение, но дотогава бъдещата кралица не бива да привлича публично внимание. Ясно ли е?

— Разбира се. Но кой е издал заповедта?

— Не мога да ви кажа по телефона. Просто изпълнете нареждането ми и дръжте Амбра Видал далече от медиите. Мартин ще ви осведомява за всякакви промени в ситуацията.

Гарса затвори и Диас остана сам в мрака. Опитваше се да осмисли чутото.

Докато прибираше джиесема си, чу зад себе си шумолене на дрехи. Извъртя се, но от тъмнината се появиха две светли ръце, здраво стиснаха главата му и с ослепителна бързина рязко я извиха настрани.

Агентът усети, че вратът му изхрущява, и в черепа му сякаш изригна огън.

После всичко угасна.

71.