Например триста?

АЗ

Толкова ли струва в Сиатъл?

РИК

В Сиатъл това може да ти осигури доста неща, повярвай ми.

АЗ

Колко най-много си плащал за момиче, Рик?

РИК

Петстотин. Но това беше…

АЗ

(прекъсвам го)

Умножи ги по две.

РИК

(вцепенен)

Шегуваш ли се?

АЗ

Не, не се шегувам. Аз съм едно обикновено момиче, което е излязло да се позабавлява — и затова струвам хиляда долара. Но ако си размислил…

Посягам към дамската си чанта, съвсем небрежно, с надеждата да не забележи разтрепераната ми ръка.

Не, почакай. Хиляда… добре.

АЗ

В коя стая си?

РИК

Осемстотин и четиринайсет.

АЗ

След пет минути ще почукам на вратата.

Не поглеждай портиера в очите.

Той се изправя.

(с възхищение)

Номерът с масата си го биваше. Как ме хвана пред очите на целия персонал в бара.

АЗ

Тези неща се научават. Когато се забавляваш.

Когато се приближава до асансьора, Рик поглежда назад. Аз му кимвам с лека тайничка усмивка.

Която изчезва веднага щом вратите се затварят и ме скриват от погледа му. Вземам дамската си чанта и излизам на улицата.

Край на сцената.

Отвън снегът най-сетне е спрял и всички пожарни кранове по протежението на тротоара са нахлупили снежни перуки. Малко по-надолу по улицата чака черна лимузина с изгасени фарове и работещ двигател. Отварям задната врата и се качвам.

Тя е на около четирийсет и пет, съпругата на Рик, и се отличава с онази уморена, но луксозна външност, която подсказва, че сигурно тя самата някога е била част от музикалния бизнес, преди да започне да се грижи за организацията на бизнес партитата на Рик и да ражда децата му. Седи на задната седалка до Хенри и трепери въпреки топлия въздух, който нахлува от радиатора.

— Всичко наред ли е? — тихо пита Хенри.

— Да — казвам аз, като изваждам една малка видеокамера от дамската си чанта.

Вече съм зарязала акцента от Вирджиния. Обръщам се към съпругата му с обичайния си британски глас:

— Вижте, ще ви кажа онова, което казвам винаги в подобни ситуации — не се налага да гледате записа. Можете просто да се приберете вкъщи и да се опитате да оправите нещата помежду си.

Тя казва същото, с което отговарят всички:

— Искам да знам.

Подавам ѝ камерата.

— Най-общо казано, той често използва услугите на проститутки. Не само когато пътува. Каза, че в Сиатъл е плащал до петстотин долара. И току-що ми предложи хиляда.

Очите на съпругата са пълни със сълзи.

— Господи. Господи.

— Искрено съжалявам — казвам неловко. — Той ме очаква в стая осемстотин и четиринайсет, ако искате да се качите при него.

Очите ѝ може и да са пълни със сълзи, но в тях блести яд. Запомни това.

— О, разбира се, ще разговарям с адвокат. Но с бракоразводен адвокат. Не с него.

Тя се обръща към Хенри.

— Бих искала да тръгвам.

— Разбира се — казва спокойно той.

Докато излизаме от колата — Хенри, за да се качи зад волана, а аз, за да си тръгна — той дискретно ми подава един плик.

Четиристотин долара. Не е зле като за една вечер.

А и в крайна сметка Рик беше отрепка. От него ме побиваха тръпки. Беше арогантен и агресивен, освен това и лъжец. Заслужава си всичко, което съпругата му ще му причини.

Тогава защо, когато лимузината потегля по мръсния сивкав сняг, се чувствам отвратена и погнусена от онова, което бях извършила току-що?

2

И сега се чудите коя всъщност съм аз и какво правя в Ню Йорк. Резюмето ми, с други думи.

Възраст: 25 (може да играе 20-30)

Ръст: 170 см

Националност: Британска

Цвят на очите: Кафяв

Цвят на косата: Варира

Това са фактите. Но вие не се интересувате точно от тях. Вие искате да знаете какво искам. Защото това е правило номер едно, от ден първи, най-първото нещо, което научава човек: Онова, за което копнееш, те определя като личност.

Казах на Рик истината — поне тази част от нея. Искам да съм други хора. Никога не съм искала нищо друго.

Във всеки възможен списък на десетте най-добри училища по актьорско майсторство в света около половината се намират в Ню Йорк. „Джулиард“, „Тиш“, „Нейбърхуд Плейхаус“, да не продължавам. Във всяко от тях се преподава различна вариация на един и същи метод, който води началото си от работата на един велик руски актьор на име Константин Станиславски. Идеята е да се потопиш в емоционалната истина на една роля, докато тя не стане част от теб.