Читаем Повярвай ми полностью

Пред мен е застанал някой. Бизнесмен на около четирийсет и пет, облечен в скъп костюм със свободна кройка, който загатва, че не е просто обичайният сухар на изпълнителна длъжност. Косата му се спуска върху яката на ризата, малко по-дълга е от типичното за Уолстрийт.

Ядосан е. Много ядосан.

Да?

МЪЖ

Това е моята маса. Просто отидох до тоалетната.

Той показва с ръка лаптопа, питието и списанието, които някак бях пропуснала да забележа.

Това е моето питие. Моите неща. Тази маса очевидно е заета.

Хората наоколо започват да се обръщат към нас. Но конфронтация няма да има, никакви изблици на нюйоркски стрес. Аз вече се изправям и премятам дамската си чанта през рамо. Обезвреждам ситуацията.

Извинете — не бях забелязала. Ще потърся друго място.

Правя крачка встрани и се оглеждам безпомощно, но заведението е пълно и предишното ми място вече е заето. Друго място няма.

С периферното си зрение долавям как той ме оглежда, как очите му се плъзват по сакото „Дона Карън“ на Джес — онова скъпото, което пази за прослушвания, от мек тъмен кашмир, който кара светлата кожа и тъмната ми коса да изпъкват. И как осъзнава, че допуска глупава грешка.

Почакайте… предполагам, че можем да я споделим.

Той посочва масата.

Има място и за двамата — аз само се опитвах да свърша малко работа.

АЗ

(с благодарна усмивка)

О! Благодаря.

Оставям обратно чантата си и сядам. Следва кратко мълчание, което внимавам да не наруша. Той трябва да направи първата крачка.

И естествено, когато заговаря отново, гласът му е едва доловимо променен — по-дрезгав, по-плътен. И гласовете на жените ли се променят по същия начин? Някой път трябва да поекспериментирам с това.

Очаквате ли някого? Обзалагам се, че се е забавил заради снега. Затова и аз ще остана още една вечер — на „Ла Гуардия“ е пълен хаос.

Усмихвам се мислено, защото всъщност е доста хитър начин да се опитва да разбере дали човекът, с когото имам среща, е мъж или жена, като същевременно ми покаже, че самият той е сам.

Значи може би ще поостана.

Той кимва към вече празната ми чаша.

В такъв случай мога ли да ви поръчам още едно? Между другото, аз съм Рик.

От всички барове във всички градове по целия свят…2

Благодаря ти, Рик. Едно мартини звучи чудесно. А аз съм Клер.

РИК

Приятно ми е да се запознаем, Клер. И… хъм… извинявай за преди малко.

АЗ

Не, напротив, вината беше моя.

Казвам го с такава непринудена безгрижност, с такава благодарност, че дори самата аз бих се учудила, че е лъжа.

Но пък в крайна сметка това не е лъжа. Това е да се държиш достоверно при въображаеми обстоятелства. Което, както сами ще откриете, е съвсем различно нещо.

Сервитьорката донася поръчката ни. Когато си тръгва, един мъж на съседната маса се навежда през масата и започва да ѝ се кара заради някакво забравено питие. Наблюдавам я как намусено измъква една химикалка иззад ухото си, сякаш може да издърпа и думите на клиента и да ги запрати на пода.

Това бих могла да го използвам, казвам си. Прибирам го някъде в базата данни и насочвам вниманието си обратно към мъжа срещу мен.

Какво те води в Ню Йорк, Рик?

РИК

Бизнес. Аз съм адвокат.

АЗ

Не ти вярвам.

Рик изглежда озадачен.

Защо?

АЗ

Адвокатите, които познавам, са грозни и скучни.

Той също се усмихва.

Всъщност моята специалност е музикалният бизнес.

Работя в Сиатъл. Там обичаме да мислим, че сме малко по-интересни от обикновените криминални адвокати. Ами ти?

АЗ

С какво се занимавам ли? Или дали се смятам за интересна?

За учудване и на двама ни вече флиртуваме, поне мъничко.

И двете.

Кимвам след сервитьорката, която се отдалечава.

Всъщност преди работех каквото и тя.

РИК

Преди кое?

АЗ

Преди да осъзная, че има и по-вълнуващи начини да си плащаш наема.