— Значи рядко си го виждала след развода, така ли, Нина?

— Опита се да направи актьорска кариера, не успя и се премести в Чикаго. Там се ожени отново и има четири деца. Нямаше място и за мен.

„Накъде бие с тези въпроси“, питаше се трескаво Нина.

— Значи не си имала баща през годините, когато си съзрявала?

— Според мен е очевидно.

— Нина, защо с майка ти се преместихте в Сейлъм Ридж?

— Майка ми излизаше с Робърт Пауъл.

— А не й ли предложиха също главата роля в сериал, продължил шест години, пък и често са го повтаряли след това?

— Да, вярно е. Но Пауъл й каза, че няма да се ожени за жена, която ще работи през цялото време.

— Дори когато са прекратили връзката си, двете сте останали в Сейлъм Ридж. Струва ми се странно.

— Защо? Тя беше наела хубав апартамент. В съседство живееше много мила двойка. Семейство Джонсън. След раздялата с Робърт Пауъл мама получаваше различни предложения за работа. Аз вече бях постъпила в гимназията. Плащаше на семейство Джонсън да ме гледат, когато имаше ангажименти.

„Няма да спомена колко самотна се чувствах след като Джонсънови надзъртаха да кажат «лека нощ» и аз оставах сама вечерта — помисли си Нина. — А после, когато мама се връщаше от работа, започваше да се оплаква колко много се труди и че за това съм виновна само аз. Липсваше ми, когато я нямаше, ала появеше ли се — мечтаех да е някъде другаде, но не и при мен.“

— Майка ти задържа апартамента, докато учеше в колежа, нали?

— Да. По онова време обаче работа имаше предимно на Западния бряг. Тя си бе купила жилище там, а аз останах тук.

— Но прекарваше ваканциите при нея, така ли?

— При всяка възможност. Но понякога си намирах работа и се възползвах от случая.

— Нина, хайде да поговорим за галавечерта.

Лори слушаше как Алекс задава по различен начин същите въпроси като тези на другите момичета. Отговорите на Нина бяха почти идентични с техните. И според нея убийството беше дело на външен човек.

— Да се върнем назад — предложи Алекс. — Изненада ли се, когато Клеър ти звънна и ти съобщи, че майка й иска да организира абсолвентска галавечер за вас четирите?

— Да, но това беше възможност отново да видя момичетата.

— Нали и майка ти беше поканена?

— Да, но не дойде.

— Защо?

— Нямаше време. Предстоеше й прослушване.

— Нина, а не отказа ли, защото Бетси написала на поканата, че с Робърт нямат търпение да я видят и колко щастлива се чувства, че си я поканила на масата през онзи прекрасен ден и се е запознала с Робърт?

— Откъде знаете?! Кой ви каза?!

— Майка ти — отвърна спокойно Алекс. — Днес, малко преди обяда.

„Подготвя почвата, за да изтърси, че съм признала за убийството на Бетси — помисли си Нина. — Независимо дали някой ще й повярва или не, това ще унищожи всичките ми шансове с Грант.“

Какво я питаше Алекс Бъкли сега? Как би описала чувствата си към Бетси Пауъл ли?

Защо да не каже истината? Защо?

— Ненавиждах я — заяви Нина. — Особено след като прочетох бележката й. Беше злобна. Направо — жестока. Нямаше нищо почтено у нея. Когато погледнах мъртвото й лице, едва се въздържах да не плюя върху него.

73.

Джордж Къртис пристигна в имението на Пауъл в три и половина. Бяха го помолили да е с вечерното облекло, както е бил на галавечерта. Имаше подобен костюм в гардероба си. Понеже беше топло, носеше бялото си сако, ризата и папийонката на закачалка.

Преди да отиде в клуба да играе бридж, Изабел му обърна внимание:

— Според теб любовната ти връзка е била добре прикрита, но не допускаш ли, че щом аз съм подозирала, не е изключено и друг да се е досещал? Защо не и самият Робърт Пауъл? Бъди предпазлив и гледай да не попаднеш в капан. Ти имаш най-сериозния мотив Бетси да умре.

Целуна го, махна му и се настани в колата.

— Изабел, кълна ти се… — подхвана той.

— Знам — прекъсна го тя. — Но не забравяй: не се налага да убеждаваш мен, а и не ми пука, ако си го направил. Просто не се оставяй да те хванат.

Температурите бяха леко спаднали, но продължаваше да е много горещо. Джордж паркира на алеята, взе закачалката с дрехите и се отправи към задната врата на къщата. Там цареше оживление. Снимачният екип бе насочил камерите към предварително определени места в градините. Очакваше там да стоят абсолвентките, докато той говори с Алекс Бъкли на преден план. Знаеше, че понякога за фон ще използват и кадри, заснети по време на галавечерта.

Лори Моран се приближи още щом го видя.

— Благодаря, че приехте да участвате, господин Къртис. Ще се постараем да не ви бавим. Защо не влезете вътре, при другите? Тук е прекалено горещо.

— Идеята не е лоша — съгласи се той.

Прекоси верандата с колеблива походка и влезе в къщата. Завари четирите абсолвентки в основната трапезария. Вечерните им рокли бяха реплики на тоалетите от галавечерта. Дори умело положеният грим не скриваше напрежението, изписано по лицата им.