Читаем Под кожата ми полностью

Докато излизаха, Джери неволно започна да сравнява абсолвентките. Най-много харесваше Нина. Другите сякаш се бяха затворили в черупките си. За жени, близки приятелки до двайсет и първата си година, те като че ли нямаше какво да си кажат. Когато сядаха на верандата между снимките на епизодите, всяка грабваше книга или се вкопчваше в извадения от чантата смартфон.

И Нина го правеше, стига Мюриъл да не я въвлече в разговор. Винаги слушаше внимателно, когато майка й се превъзнасяше какъв чудесен човек бил Робърт Пауъл и каква добра приятелка й е била Бетси.

„Сякаш Мюриъл постоянно се надява Пауъл да я чуе — помисли си Джери. — Определено преиграва. Достатъчно съм бил по снимачни площадки, за да съм наясно.“

С Нина минаваха край басейна.

— Не бих възразил да поплувам в ден като днешния — обяви той. — А ти?

— С удоволствие бих плувала в басейна в жилищната си сграда. Правя го всеки ден или вечер, ако работя до късно — отвърна Нина.

„Какво ще кажа — питаше се тя. — Какви въпроси ще ми зададат? Какво ще стане утре, когато Робърт Пауъл ни отпрати? Нима собствената ми майка ще се възползва от момента да се закълне, че пред нея съм признала за убийството на Бетси, и ще претендира за възнаграждението?“

Няма да се поколебае да го направи!

Няма да го допусна!

Джери не се постара да поддържа разговора. За разлика от Реджина Нина не изглеждаше нервна, но той бе убеден, че вътрешно тя се подготвя за интервюто.

В този момент Нина изненадващо заяви:

— Ето го отново особняка — и посочи Бруно в далечния край на градината зад къщата. — Какво прави? Да не би да гони буболечките от растенията?!

Джери се засмя.

— Господин Пауъл е перфекционист. Иска всички кадри да покажат градината в обичайния й безупречен вид. При вчерашните снимки на различни места из градината той се шокира, виждайки оставените от техниката следи по моравата. Именно тогава „особнякът“, както го наричаш, дотича да спаси положението.

— О, отлично помня, че е перфекционист! — възкликна Нина.

„През онази нощ, когато всичките сновяхме между кабинета и верандата, Реджина нарочно изгаси последната си цигара не в пепелника, а направо върху масата. Едва ли някой друг я забеляза. Да вмъкна ли тази история в интервюто?“

Отново нямаше никого нито на верандата, нито в кухнята.

„Грант ще гледа предаването, когато го излъчат — повтаряше си Нина, докато вървяха по коридора към кабинета с Джери. — Аз определено имам най-малко основание да убия Бетси. Никой нормален човек не би допуснал, че съм го направила. Брътвежите на майка ми за моята вина — а именно че аз съм ги запознала — не са достатъчен мотив за убийство.“

На прага на кабинета спря за миг. Е, моментът настъпи, помисли си тя. Алекс и Лори я чакаха. „Какво ли са изпитвали другите, влизайки тук? Дали са били така ужасени, както съм аз сега? Стига! Актриса съм. Ще се справя.“

Усмихна се и уверено се настани срещу Алекс.

— Нина Крейг е четвъртата, чието завършване е било отпразнувано в трагичната нощ на абсолвентската галавечер — започна Алекс. — Нина, благодаря за участието ти днес.

Нина усети устата си пресъхнала и се ограничи само с кимване.

С дружелюбен тон, усмихнат, Алекс попита:

— Как се чувстваш отново в Сейлъм Ридж заедно с приятелките си отпреди двайсет години?

Бъди честна винаги когато можеш, напомни си Нина.

— Неловко е и е странно. Всички знаем защо сме тук.

— И защо точно, Нина?

— За да се опитаме да докажем, че никоя от нас не е убила Бетси Пауъл. Извършил го е външен човек. От друга страна, всички се надяват някоя от нас ненадейно да си признае или да се издаде. Определено смятам, че именно това очаква Робърт Пауъл. По някакъв начин обаче не го виня.

— Това какви чувства предизвиква у теб, Нина?

— Гневна съм. Готова съм да се браня. Но май всички се чувстваме така от двайсет години. В този смисъл усещането не е ново. Наложи ми се да науча по трудния начин, че човек свиква с всичко.

Докато слушаше и наблюдаваше, Лори трудно прикриваше изненадата си. Нина Крейг въобще не реагираше на въпросите на Алекс, както беше очаквала. Смяташе я за по-войнствена. В края на краищата, Нина имаше най-малко основание да удуши Бетси, но сега се държеше, сякаш съжалява. „А и изглежда по-различна — забеляза Лори. Беше някак по-мека. — Поради каква причина си е вдигнала косата? Проучихме я подробно и на всички снимки, на които съм я виждала, е с пуснати къдрици. Играе някаква игричка, но каква?“

Нина описваше на Алекс детството си.

— Както знаете, майка ми, Мюриъл Крейг, е актриса. Израснах почти на път. Много пътувахме през онези години.

— А училището?

— Прекосявайки страната от Източния до Западния бряг, успях някак да завърша прогимназия.

— А баща ти? Родителите ти са се развели, когато си била малка.

„И той не я понасяше — помисли си Нина. — Но бързо се измъкна.“

— Оженили се млади и се разведоха, когато бях на три.

— Виждаше ли го често след това?

— Не, но ми помогна да завърша колеж.

„С оскъдните средства, които мама успя да изкрънка от него в съда“, добави наум Нина.