Читаем Пасажер 23 полностью

— Жак Жерар, нейният асистент — отвърна Мартин. — Трябваше да го посветим в ситуацията. Доктор Бек лежи в съседната на Анук стая, в карантинното отделение.

Естествено, в клиниката на кораба имаше свободни легла, някои от тях дори с функция да балансират вълнението. Но тези легла бяха разделени едно от друго само със завеси. За момента нямаше друг пациент на стационар, но в случай че това се променеше, капитанът при никакви обстоятелства не искаше някой да види корабната лекарка в такова състояние. Затова Мартин пренесе колабиращата доктор Бек от котвеното помещение в „Кухнята на ада“, където един мършав французин с рогови очила и увиснали ъгълчета на устните като за начало инжектира на Елена конска доза кортизон. Това най-малкото елиминира опасността от задушаване. Сега, седем часа по-късно, корабната лекарка продължаваше да изглежда така, сякаш е участвала в жестоко улично меле, но състоянието ѝ беше стабилно, макар и да не можеше да говори.

— За щастие, вашият убиец не е много добре запознат със смъртоносните дозировки — вметна Дизел.

Или може би е.

Мартин се съмняваше, че извършителят е имал намерение да убие лекарката или някого другиго. По-скоро искаше да им демонстрира на какво е способен, ако не следват указанията му.

— Независимо дали е планиран, или погрешен удар, инцидентът разкрива много за твоя противник — каза Дизел, след като Мартин му сподели мислите си.

— И какво по-точно?

— Първо, насилникът на момичето е още на кораба.

Мартин повдигна рамене.

— Което означава, че той е или от персонала, или от пасажерите.

— По-скоро от персонала, защото — второ — има достъп до забранените участъци.

— Ключове, особено електронни, са лесни за изработка дори от непрофесионални хакери — възрази Мартин.

— Възможно е. Важен е обаче следният въпрос: кой е знаел, че ще отидете до котвеното помещение?

— Капитанът, аз… — Мартин се замисли. — И техническият ръководител, който трябваше да вдигне защитата.

И вероятно още двеста души в зависимост от това с кого още Бонхьофер си е чешал езика.

— Що за техник е този? — попита Дизел.

— Нямам представа.

— Е, би трябвало да го сгащиш натясно, както и Жерар Депардийо.

— Жак Жерар?

— Същият. Не мога да си представя, че асистентът не се е зачудил къде се крие шефката му през целия ден. Проучи всички мъже, които биха могли да се окажат насилникът на Анук, дори и да са интелигентни и арогантни. Все пак извършителят — трето — е успял да предвиди стъпките ви, и — четвърто — явно обича да играе игрички с жертвите си.

С което анализът ти отива на боклука, помисли си Мартин.

По правило манипулативните престъпници притежаваха интелигентност доста над средната и способност да се превъплъщават, с която водеха за носа както жертвите си, така и полицията. Когато общуваш с тях, те майсторски умеят да прикриват истинските си черти на характера. Депресарите го играеха слънчеви момчета, садистите се преструваха на кротушковци. При това тук ставаше въпрос за човек, който криеше жертвите си седмици наред и ги измъчваше. Определено психопат, който нямаше как да бъде заловен с обичайните похвати. А с аматьорска игра на профайлър пък съвсем.

— Ако съм на твое място, ще попитам човека, когото съм заподозрял, съвсем непринудено за майка му.

— Това пък защо? — Мартин бе объркан.

— Не съм сигурен дали това има някакво значение. Просто едно такова чувство в стомаха. Познато ли ти е? Понякога ти бълбука в корема и си мислиш, че ще се изпуснеш в гащите, а излиза само пръдня. — Дизел не остави време на Мартин да осмисли отблъскващото сравнение, а продължи: — И така, както ми поръча, поразрових за други двойни случаи, тоест за изчезнали в открито море, при които не става въпрос за отчаяни самотници с финансови, здравословни или брачни проблеми, които с голяма вероятност доброволно са скокнали зад борда.

— И? — попита Мартин. — Какво излезе?

— Първо: освен Тими и Анук в световен мащаб няма други деца, които да са изчезнали по време на круиз. Дори и тийнейджъри не са предприемали фатално гмуркане през последните десет години, което намирам за учудващо, само като си спомня как съм се катерел пиян по парапетите на какви ли не балкони, когато бях на шестнайсет. — Дизел явно искаше да провери какво количество равиоли може да натъпче в устата си. Думите му ставаха все по-неразбираеми. — Но никога двама души не са изчезвали едновременно.

Което прави случаите на Султанът още по-подозрителни.

— Но три пъти на различни кораби единият от родителите е изчезвал. И най-интересното — винаги е била жената. Пращам ти мейл с имената и маршрутите.

— Чакай малко. — Мартин прокара ръка по бръснатата си глава, по която през последните дни бе започнала да прокарва коса. — Това означава ли, че става въпрос за сериен убиец, ориентиран към майки.