Читаем Пактът „Касандра“ полностью

— Трябва да се отбием у дома — отговори Смит. — След като ви настаня, можем да отидем до Дюпон Съркъл.

Тъй като никой от руското посолство не знаеше за присъствието на Киров в града, Смит бе предложил генералът да отседне в дома му и да използва къщата в Бетесда като база за операцията по издирването на Берия.

— Сигурен ли сте, че не искате охрана от разстояние? — попита Клайн.

Колкото и да вярваше в способностите и инстинктите на Киров, той все пак не беше съгласен да остави двамата мъже без охрана. Вярно, Смит беше ходил до Хюстън, за да търси следа, която Трилор би могъл да остави. Но истинските му намерения бяха да подръпне нишката, която все още свързваше Трилор с конспираторите, неговите началници. Като им дадеше да разберат, че е дошъл на мястото, където убитият е живял и работил, за да събира сведения, Смит се надяваше да предизвика реакция от тяхна страна и да ги накара да го подгонят… А това означаваше, че Берия ще излезе от скривалището си.

— Не можем да рискуваме. Берия може да забележи охраната, сър — отговори Смит.

— Господин Клайн — каза Киров, — разбирам и споделям загрижеността ви. Но ви обещавам, че няма да позволя нищо да се случи на Джон. Имам значително предимство пред всяка охрана, която бихте могли да му осигурите. Познавам Берия. Ако се е дегизирал, ще го разкрия. Има характерни белези и маниери, които не би могъл да скрие — той се обърна към Смит. — Имате думата ми. Ако Берия е наблизо, ако дойде за вас, ще го заловим.

* * *

Деветдесет минути по-късно Смит и Киров пристигнаха в подобната на ранчо къща в Бетесда. Докато Смит го развеждаше, Киров забеляза картините, гоблените по стените и предметите от различни култури по света. Американецът наистина доста бе пътувал.

Докато Смит се къпеше и преобличаше, Киров се възползва от банята за гости. Срещнаха се в кухнята, където седнаха на кафе и внимателно разгледаха голямата карта на Вашингтон, като се съсредоточиха върху мултиетническия район около Дюпон Съркъл. Тъй като Киров познаваше района, бързо съставиха план.

— Знам, че не сме го обсъждали с Клайн — каза Смит, когато се приготвиха за излизане. — Но…

Той извади пистолет „Зиг Зауер“.

Киров го погледна и поклати глава. Отиде в спалнята и се върна с обикновен на пръв поглед черен чадър. Вдигна го под ъгъл четиридесет и пет градуса, прокара палец по дръжката и неочаквано от върха му изскочи острие, дълго един инч.

— Това е нещо, което донесох със себе си от Москва — небрежно каза Киров. — В острието се съдържа бързодействащо успокоително, което се използва за животни — ацепромазин. За секунди може да повали стокилограмов глиган. Освен това, ако по някаква причина полицията ви ме спре, не е трудно да обясня носенето на чадър. С пистолет би било далеч по-трудно.

Смит кимна. Той щеше да бъде стръвта, но Киров щеше да свърши другата работа. Радваше се, че руснакът няма да застане пред Берия невъоръжен.

Смит пъхна Зиг Зауера в кобура под мишницата.

— Добре тогава. Давам ви четиридесет минути преднина, след което ще ви последвам.

* * *

Киров се движеше по улиците като призрак и изучаваше потока от хора, които минаваха покрай него. Подобно на другите райони близо до центъра на Вашингтон Дюпон Съркъл беше обновен. Но между модните заведения и бутиците на дизайнери имаше македонски пекарни, турски магазини за килими, сръбски пазари, на които се предлагаха стари медни и месингови сандъци за цветя, гръцки ресторанти и югославски кафенета. Киров знаеше колко силно е привличането на познатото за човек, попаднал в непозната обстановка, дори ако този човек беше хладнокръвен убиец. Тази етническа смес бе средата, в която Иван Берия би предпочел да се движи. Тук можеше да намери храната, с която е свикнал, да слуша музиката, с която е израснал, да чуе езиците, които знаеше. Киров, който знаеше няколко славянски езика, също се чувстваше като у дома на това място.

Той се озова на открито площадче, заобиколено от магазинчета и будки. Седна на сянка под чадъра на една маса. Поръчката му взе една хърватка, която едва говореше английски. Руснакът трудно сдържа усмивката си, когато я чу да ругае собственика.

Като отпиваше от силното сладко кафе, Киров наблюдаваше потока минувачи, като се заглеждаше по пъстрите блузи и поли на жените и широките панталони и кожени якета на мъжете. Ако минеше оттук, Берия щеше да бъде облечен в груби практични дрехи на югославски работник — може би с каскет, за да хвърля сянка върху лицето му. Но Киров не се съмняваше, че ще го познае. От опит знаеше, че онова, което един убиец не може никога да скрие, са очите.