— Усмихни се — непринудено каза той. — Ние сме двама приятели, които си поделят бутилка бренди, преди единият да отпътува — Трилор ококори очи, когато Берия отвори контейнера. — И понеже не можем да довършим бутилката, аз ти сипвам остатъка, за да си пийваш по време на пътуването.

Той грижливо преля известно количество бренди в контейнера.

— Сега ако митничарите решат да направят проверка, ти ще го отвориш и ще им дадеш да помиришат съдържанието му.

Берия бутна стола си назад и стисна Трилор за рамото.

— Успешно пътуване — той му намигна. — И забрави, че изобщо някога си ме виждал.

* * *

Полицейският бюлетин за Иван Берия стигна до охраната на Шереметиево точно когато Адам Трилор минаваше през металния детектор. Митничарят на скенера забеляза цилиндричен предмет в ръчния му багаж и помоли американеца да застане встрани. Друг митничар отвори чантата, извади контейнера и го отвори. След като долови характерната миризма, той се усмихна и затвори капачката.

Върна го на Трилор и каза:

— Брендито ви е прекалено студено. Много по-вкусно е, когато е топло.

Когато отряд на милицията нахлу на международния терминал, Трилор вече се беше настанил удобно на мястото си в салона първа класа. Самолетът DC-10 на Американските авиолинии беше изтеглен от изхода точно когато охраната на летището започна да преглежда записите си от камерите за наблюдение в търсене на някого, който да прилича на Иван Берия.

Полет 1710 на Американските авиолинии пътуваше до Лондон, откъдето правеше връзка с полет до летище „Дълес“ във Вашингтон, беше втори на пътеката за излитане зад самолет на „Ер Франс“, който летеше до Париж. Обаждането на министъра на отбраната завари ръководителя въздушно движение в контролната кула, след като службата за контрол на движението беше дала сигнал за излитане на 1710.

— Затворете го! — изкрещя ръководителят по високоговорителя.

Двадесет и двама души се обърнаха и го изгледаха така, сякаш беше луд.

— Какво да затворим? — попита единият от диспечерите.

— Летището, глупако!

— Цялото ли?

— Да! Никой да не излита!

Цялата дейност в контролната кула се съсредоточи върху това да се изпратят съобщения за отказ на разрешение за излитане на самолетите, които заемаха позиция на активните писти или чакаха на изходите за пътници. Никой нямаше време да мисли за онези, които вече бяха излетели. По това време 1710 се беше издигнал над Москва и плавно набираше необходимата височина от 11 000 метра.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Поради часовата разлика между Москва и Източното крайбрежие на Съединените щати беше още нощ, когато Антъни Прайс наближи с колата си северния пропускателен пункт на Форт Белвоар, Вирджиния. След като компютърът сканира пропуска му, той продължи по алеята, настлана с натрошени мидени черупки, която водеше към щаба на генерал Ричардсън — великолепна викторианска сграда, заобиколена от грижливо подстригана морава. На третия етаж светеше, точно както Прайс бе очаквал.

Шефът на Агенцията за национална сигурност намери Ричардсън в кабинета му. Лакираните етажерки бяха пълни с книги в кожени подвързии, снимки и почетни военни грамоти, поставени в рамка. Генералът стана иззад бюрото си и махна с ръка към подноса с кафе.

— Извинявай, че те измъкнах от леглото, Тони, но исках да видиш това със собствените си очи.

Прайс, който рядко спеше повече от четири часа в денонощие, си сипа кафе, после заобиколи бюрото и застана така, че да вижда компютърния екран.

— Последното съобщение от Телегина — каза Ричардсън, като посочи разшифрования текст.

Прайс прочете първите няколко изречения и вдигна глава.

— Значи всичко в „Биоапарат“ е минало по план. Какъв е проблемът?

— Прочети останалото.

Прайс присви очи.

— Джон Смит? Какво, по дяволите, прави в Москва?

— Според Телегина си пъха носа в нашите работи. Изглежда, че замалко да предупреди Киров.

— Но и Берия, и Трилор са се измъкнали… Нали така?

Ричардсън потърка уморените си очи.

— Тъкмо затова ти се обадих: не знам. Телегина трябваше да докладва, след като двамата избягат. Не е докладвала. Провери защо.

Ричардсън натисна няколко клавиша и последните новини на CNN изпълниха екрана.

— Проблем на железопътна гара в Москва — каза той. — Някой е решил да тренира стрелба. Руснаците бързо са овладели положението, затова подробностите са оскъдни. Но си струва да се запиташ: какво се е случило с Телегина?

— Ако не ти се е обадила, значи е мъртва — отсече Прайс.

— Или заловена. Ако Киров я е…

— Не е! Телегина е професионалист. Никога не би се оставила да я заловят жива — той посочи към екрана. — Тук пише, че има поне петима убити — цялата охрана. Знам, че Берия си го бива, но за да избие толкова хора, някой трябва да му е помогнал. Мисля, че Телегина се е намесила.

След няколко секунди мълчание Ричардсън каза:

— Да приемем, че Берия се е измъкнал невредим. Но все още имаме проблем. Киров и Смит ще се захванат с Телегина — действия, контакти, информация. Може да е оставила отпечатъци.

Прайс закрачи по ориенталския килим, чието място беше по-скоро в някой музей.